Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.02.2009 23:31 - Божигробски хаджилък
Автор: monarchism Категория: Политика   
Прочетен: 3620 Коментари: 2 Гласове:
0



Автор хаджи Горан БЛАГОЕВ

Документите, разказващи за опитите да бъде построен български параклис в Йерусалим, бяха открити в Главно управление на архивите от гавния специалист Ваня Гезенко.

"През 2001 г. бях на поклонение в Йерусалим - разказва тя - и когато видях, че всички православни църкви имат свои храмове в Светия град, си зададох въпроса дали и някой българин не е имал желание да имаме свой храм тук. Когато се върнах, започнах внимателно да преглеждам архива на Св. Синод на БПЦ. Така попаднах на преписката между българските монахини от манастира "Св. Архангел Михаил" в Йерусалим и нашето консулство в Александрия (Египет). Бях много впечатлена от идеята им да се построи български параклис в Йерусалим. От тези документи предоставих копие на Главния секретар на Св.Синод, но не ми е известно те да са обсъждани от ръководството на БПЦ.

Продължих своите дирения из архивите и през 2003 г. попаднах на документи, свързани с благотворителното просветно дружество "Поклонник". То е било създадено в началото на ХХв. като Йерусалимско дружество в София и се е преименувало в "Поклонник" през 1926-та. Целта му е била да подпомага поклонническите пътувания на българи до Светите земи и Йерусалим. През 1917 г. това дружество е получило като дарение една "малка къщица с един декар триъгълно дворно място" в палестинския град Лида, по тогавашната жп линия Дамаск-Йерусалим. Имотът е бил собственост на Желка Михалева от Хасково, която го завещава на дружеството "Поклонник" с желанието постройката да бъде изпозвана за подслоняване на българи, тръгнали на поклонение към Йерусалим.

Съдбата на този имот сега е неизвестна. Но се надявам, че има още документи, които ще разкрият нови подробности около идеята през първата половина на ХХ в. да бъде построен български параклис в Йерусалим."


На древния арамейски език, езикът на който е говорил самият Син Божий, не казвали "Идвам в Йерусалим" или "Пристигам в Йерусалим". Своето пътуване към Светия град древните наричали "Изкачване в Йерусалим" - поклонението тук те свързвали с духовното извисяване на човека до Бога, с мистичното сливане на творението с Твореца.

С разпространение на Христовата вяра из Европа Йерусалим се превърнал в притегателен център за духовните странствания на християнските народи. Мнозина мечтаели да се поклонят на мястото, където Бог изкупи с мъките Си на кръста човешки род и даде на света най-голямата надежда чрез Възкресението Си. В християнския свят Йерусалим е почитан като Божия град, като "Майка на всички църкви", като място, което Бог обитава заедно със своя народ (т. е. с християните). Вярвали са, че тук небесната благодат е най-голяма, че този къс свещена земя е най-близо до Бога. Затова всеки християнски народ се стремял да има в Йерусалим духовно присъствие. И един от тези народи били българите...

Немският монах Йоан Вюрцбургски, посетил Йерусалим между 1160 и 1170 година, докато градът е владян от кръстоносците, пише че в голямата църква, издигната над Божи Гроб "различните народности и езици" имали свои "параклиси и вътрешни църкви". Сред различните представители на католическия свят (немци, унгарци, шотландци, англичани, французи) и на източното християнство (гърци, грузинци, арменци, сирийци, копти) Йоан Вюрцбургски споменава и българите. При това в дългия списък от 22 народности, имащи параклиси при Божи гроб, той поставя българите на второ място, веднага след гърците, които са може би най-голямата православна общност в града.
Писанието на немския монах е първият исторически извор, който говори за духовно присъствие на българи в Светия град. Този извор е забележителен по няколко причини. Първата е, че българите са единствения православен славянски народ, за когото се пише, че в края на ХII век има свое храмово пространство на Божи гроб. По това време руснаци и сърби отдавна са приели христианството и техни духовници идват на поклонение в Светите земи, но явно не са имали собствено духовно средище в Йерусалим. Ще рече, че българите са първите православни от славянския свят, които са устроили свой храм в Йерусалим, и то не къде да е, а в Светая светих за християните - църквата при Божи гроб.
Сведенията на Йоан Вюрцбугски се отнасят за време, в което православните в Йерусалим са в доста неизгодни позиции. Според някои сведения, след като кръстоносците завладяват Светия град през 1099 г., те постепенно изгонват православното духовенство от йерусалимските църкви, включително и от църквата на Божи гроб, и го заменят с католическо. Православният клир пребивава само в Големия манастир на Пресвета Богородица в очертанията на града и 9 манастира извън градските стени. Интересно тогава, за какви "параклиси и вътрешни храмове" на православни народи говори Й. Вюрцбюргски, след като православния клир не е допускан до църквата на Божи гроб?! За какъв български храм или параклис в Йурасалим става дума?! Възможно ли е немският монах да има предвид някой от манастирите, оставени по милост от кръстоносците на православните духовници?!

В своите спомени за поклонническото си пътуване до Йерусалим през 1858 г. възрожденският българин Димитър Паничков предава разказа на един български свещеник, според който още по времето на цар Симеон Велики в Светия град съществувал голям български манастир "Св.Симеон". Той бил обитаван от български монаси чак до началото на ХIХ в. Освен това "някога абисинската стаичка до Светия гроб и черквата свети Яков също били български". Макар в информацията на Паничков да има известна недостоверност, а писанията на Йоан Вюрцбургски да влизат в противечие с други исторически сведения, двата извора са сигурни в едно - и то никак не е маловажно. Още през Средните векове, във смутните времена, когато Йерусалим е преминавал често от една власт под друга, в Светия град е съществувала устойчива българска църковна общност, достатъчно многобройна, за да поддържа свой храм или параклис, а може би и манастир. Не е изключено тази общност да е формирана от български монаси още в края на IХ и началото на Х в., скоро след като България приема християнството.(?)

Българската православна общност в Йерусалим вероятно е имала постоянно попълнение с духовници от нашите земи, дори по време, когато Първото българско царство вече не съществува. Така през втората половина на ХII в., когато Йоан Вюрцургски пътешества из Светите земи, българската православна общност в Йерусалим продължава да има сигурни позиции. Те вероятно се запазват и в следващите десетилетия, когато Йерусалим отново е завладян от мюсюлманите, а православните постепенно си връщат църквата на Божи гроб. Твърде е възможно православната българска общност в Йеусалим да е поддържала връзки с българската църква по време на Второто българско царство. Още повече, че в историческите извори има данни къде за косвени, къде за директни контакти на България с Йерусалимската патриаршия.

През 1235 г. цар Иван Асен II се възползва от позициите си на най-авторитетен балкански владетел и принуждава Византия да възстанови патриаршеското достойнство на Българската църква. Всички източни патриарси, сред които и Йерусалимския Атанасий дават съгласието си за това със специални грамоти и признават, че Търновския патриарх им е равен по ранг. Не е изключено между новоръкоположения български патриарх Йоаким I и йерусалимския му събрат да е имало добри контакти, които да са допринасяли за българското църковно присъствие в Светия град. Връзки между Търново и Йерусалим се регистрират и през втората половина на ХIII век, когато цар Константин Асен-Тих и царица Мария провождат пратеничество с дипломатическа мисия при йерусалимския патриарх.

Българското църковно присъствие в Йерусалим продължава и когато Светия град вече е завлядян от Османската империя. Два различни руски източника от ХVI век говорят за българско богослужение при самия Божи гроб. А това означава, че със сигурност българското духовно присътвие в Йерусалим не е прекъсвало цели четири века.

В своето "Описание на Светите места" руския търговец и дипломат Василий Позняков пише: "...И пред малката църква на гроба стои български престол (т. е. олтар) и над него ден и нощ гори кандило." През 1583 г. Трифон Коробейников, пратеник на руския цар Иван Грозни при Йерусалимския патриарх, разказва, че до самия Божи гроб имало голяма българска черква, в която денонощно горели 15 златни кандила. В тази черква се намирали гробовете на Никодим и Йосиф Ариматейски - едни от първите последователи на Христос, които участвуват в свалянето на христовото тяло от кръста, помазваето и погребването му. Тези сведения позволяват със точност да се локализира мястото, където е било българското храмово пространство в църквата на Божи гроб. Тя преставлява кръгла постройка с голям купол, в центъра й се намира параклисът, издигнат върху мястото, където е било положено Христовото тяло и където се извършва най-великото тайнство в човешката история - Възкръсването на Сина Божий.
Така въпреки многобройните разрушавания и преправяния, църквата на Божи гроб запазва основната си символика - кръглата й форма напомня за безкрайността на Вселената, а гробът Господен в нейния център олицетворява самия Бог, Творецът, който е в центъра на цялото си Творение. Параклисът над Божи гроб, заобиколен от кръгло пространство означава също, че Христос дойде на земяа за да изкупи всички народи, че неговото учение е предназначено за целия свят и че всички имат надеждата да получат възкресение за вечен живот. Гробовете на праведните Никодим и Йосиф Ариматейски, изсечени в скала, се намират точно в западната част на кръглата църква.Храмовото пространство при тях, според руските описания, е било българската църква при Божи гроб.

След ХVІ век липсват данни за българска църква при Божи гроб. По време на османското владичество над Йерусалим животът на православните общности тук е белязан от тежки финансови кризи, породени от невъзможността да се плащат данъци на султана. Намиращото се в Светия град българско духовенство сигурно дотолкова е обедняло, че не е можело да поддържа своето храмово пространство край гроба Господен. А в онези времена такава криза е означавала само едно - че храмът преминава във владение на друга, по-заможна църква или общност. Според съвременните туристически пътеводители на Йерусалим, църквата при гробовете на Никодим и Йосиф Ариматейски, описвана през ХVІ век като българска, сега принадлежи на Якобитската църква от Сирия.

През 1930 година български монахини, които живеят в гръцкия манастир "Св.Архангел Михаил" в Йерусалим, изпращат до правителството и Св. Синод в София специално писмо. В него те поставят въпрос да бъде построен български метох в светия за християните град и да бъде изпратен български свещеник там. Една от монахините - Костадинка Стаменова - декларира и намерението си, че при започване на строежа ще дари лично 100 английски лири. През 1932-ра - две години по-късно, Синодът в София вече е създал фонд за построяването на "Български църковно-народен дом при Божий гроб в Йерусалим". Съгласно тогавашните изисквания на властите в Палестина, всяка чуждестранна църква може да построи свой параклис в Светия град, ако има нарочно създаден за целта фонд чрез който да събира средства. Така в йерусалимския клон на английската "Барклейнс банк" е открита сметка на фонда за построяване на българска църква. През 1950 г. обаче по нареждане на комунистическите власти у нас БНБ изтегля средствата на фонда от сметката в "Барклейнс банк" и я закрива. Напразни се оказват предупрежденията на Светия синод, че ако фондът престане да съществува България ще изгуби неоспоримото си право да построи свой метох в Йерусалим. Но тогавашната атеистична власт не се впечатлява от това. След 1989 г. въпросът за български параклис в Йерусалим е повдигнат отново, но официална позиция на българската държава и на църквата ни няма!
Сега ние, българите, сме единстеният православен народ без свое духовно място в Йерусалим. Дали не вършим грях, когато от собствено нехайство и бездействие се лишаваме от присъствие там, където всеки християнски народ се стреми да го има?! Дали за винаги българското кандило при Божи гроб не е угаснало ?!




Гласувай:
1
-1



Следващ постинг

1. nkf - Чудесен материал, подробностите ...
20.02.2009 10:49
Чудесен материал, подробностите описани вътре са почти неизвестни или поне не намират широко отражение.Явно никоя медия не намира смисъл да се занимава.Добре ,че са налице наченките на фражданско общество.
В крайна сметка, обаче, материала има тъжен завършек и е показателен за състоянието на духа и вярата на Българина след болшевишко-комунистическата окупация.
П.С. Ще публикувам материала на някои места.
цитирай
2. monarchism - Да
20.02.2009 11:22
Материалът е доста добър и особено показателен и за това, че българите са покръстени много преди 865 г. Наличието на българска монашеска общност на Божи гроб в края на IX век е още едно доказателство за старинноста на Християнството ни. Нова вяра, с нови обреди, догми, книжнина и прочее, не се приема толкова бързо. Това го има само в "научните" фантасмагории на Златарската школа и нейните последователи.

Краят е тъжен. Не е имало по-голямо зло, сполетявало България от комунистическото робство.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: monarchism
Категория: Политика
Прочетен: 1607351
Постинги: 205
Коментари: 2305
Гласове: 2542
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930
Блогрол
1. Новъ Завeтъ
2. Блогътъ на Мартинъ (Crusader)
3. Блогътъ на Роялистъ
4. Блогъ - Иконимика за масите
5. Блогътъ на Меркаторъ
6. Блогътъ на Каравеловъ
7. Блогътъ на Димитъръ (thetrooper)
8. Журналътъ на Антонъ
9. Блогъ "Борба за Силна България"
10. Блогъ "Гота" - сайтъ за Българската аристокрация
11. Блогъ "Дворцова свита"
12. Блогъ "Дворците въ България"
13. Блогъ "Аристокрация БГ"
14. Националенъ светогледъ
15. Моятъ каналъ въ Youtube
16. Патриархътъ на Българската история - д-ръ Ганчо Ценовъ
17. "Кроватова България и покръстването на българите"
18. Книги на Монархическо-консервативенъ съюзъ
19. Монархически организации въ света
20. Списание "Геополитика"
21. "Консервативно - монархически клубъ" - Полша
22. "Право и справедливостъ" - Полша
23. Националенъ Консервативенъ Форумъ
24. "Македонска Трибуна"
25. Политически партии и организации, на които симпатизирамъ
26. Великите учени за Вярата си въ Бога
27. Бразилска монархия - принцъ Луишъ де Браганша
28. Църква на истинските православни християни
29. Документи за Църквата на истинските православни християни