Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.02.2009 23:56 - Закон за защита на държавата
Автор: monarchism Категория: Политика   
Прочетен: 6489 Коментари: 4 Гласове:
3



 

УКАЗ

№2

НИЕ БОРИС ІІІ

С БОЖИЯТА МИЛОСТ И НАРОДНАТА ВОЛЯ

ЦАР НА БЪЛГАРИТЕ

Обявяваме на всички наши верно-поданици, че ХХІ обикновено Народно събрание през І-вата му редовна сесия, в 18 заседание, държано на 4 януари 1924 го., гласува и прие,

Ние утвърдихме и утвърдяваме следния

ЗАКОН

за защита на държавата

------

 

Чл. 1. (Изменение от 16 март 1925 г.) Забраняват се всякакви организации, групи или техни поделения, които проповядват или подбуждат било към насилствено изменение на установения от Конституцията държавен и обществен строй, било към насилствено завземане на властта, или които за постигане на същите цели искат да си служат с престъпление, въоръжени акции, насилия или терористически действия.

Също се забраняват и ония организации или групи, които с пари или други средства подпомагат по-горепосочените организации или групи.

 

Чл. 2. (Изменение от 16 март 1925 г.) Който създава организации, групи или техни поделения, посочени в чл. 1 от тоя закон, или става член на такива организации, групи или поделения, се наказва: създателите и организаторите със строг тъмничен затвор, но не по-малко от 10 години и глоба от 50 000 до 500 000 лв., а членовете - със строг тъмничен затвор до 5 до 10 години и глоба от 50 000 до 200 000 лв.

 

Чл. 3. (Изменение от 16 март 1925 г.) Който набавя средства, укрива, улеснява, поддържа или подпомага със съвети или по друг начин посочените в чл. 1 организации, групи, техни поделения или техни членове, наказва се: със строг тъмничен затвор до 8 години и с глоба от 30 000 до 150 000 лв.

 

Чл. 4. Който приема, крие, превозва, събира или приготви оръжие, уреди или избухвателни предмети и вещества, като знае или според обстоятелствата трябва да предполага, че могат да послужат за деянията, посочени в чл. чл. 1, 8 и 13 на настоящия закон, наказва се: със строг тъмничен затвор до 8 години и с глоба от 30 000 до 300 000 лв.

 

Чл. 5. (Изменение от 16 март 1925 г.) Членовете на организации, групи или техни поделения, за които е реч в чл. чл. 1 и 2 на тоя закон, както и лица, които са подпомагали такива организации или групи по начин, посочен в чл. чл. 3 и 4, се освобождават от наказание, ако съобщят на властта за тяхното съществуване и за лицата, които влизат в тях, преди тя сама да ги е открила.

 

Чл. 6. (Нов: от 16 март 1925 г.) Който устно, писмено или чрез печатни произведения върши пропаганда или агитация за промяна на политическия или икономическия строй на държавата чрез престъпление, насилие или терористически действия, се наказва със строг тъмничен затвор не по-малко от 5 години и глоба от 50 000 до 500 000 лв.

 

Чл. 7. (Нов: от 16 март 1925 г.) Който устно, писмено или чрез печатни, художествени или други произведения подбужда към вражда, омраза или престъпление спрямо отделни класи или слоеве на населението или установените власти и с това може да поставя в опасност обществения и правов ред в страната, се наказва със строг тъмничен затвор от 3 до 8 години и глоба от 50 000 до 300 000 лв.

 

Чл. 8. (Стар чл. 6 от 25 януари 1924)Който проповядва или организира бунт или подбужда към такъв, в войската, джандармерията, полицията или в някои техни части, наказва се с смърт или с строг тъмничен затвор не по-малко от 10 години и глоба от 50 000 до 500 000 лв. Ако последва бунт, участниците в бунта, ако не са военнослужещи, се наказват: с строг тъмничен затвор до 10 години и глоба от 30 000 до 300 000 лв.

 

Чл. 9. (Стар чл. 7 от 25 януари 1924) Който проповядва или организира неподчинение в войската, джандармерията, полицията или в някои техни части или подбужда към неподчинение, наказва се: с строг тъмничен затвор до 10 години и глоба от 30 000 до 300 000 лв.

 

Чл. 10. (Нов: от 16 март 1925 г.) Печатните и други произведения, за които е реч в чл. чл. 6 и 7 на тоя закон, се изземват по заповед на прокурора. До издаването на такава заповед полицията може да вземе всички мерки, за да спре разпространението на казаните произведения. Едновременно със вземането на тези мерки полицията съобщава на прокурора за това. С издаването на заповедта за изземване прокурорът повдига углавно преследване срещу отговорното лице.

С иззетите предмети по-нататък се постъпва съгласно чл. 37 от наказателния закон.

Също се конфискуват и тайните печатници с всички принадлежности, които служат за печатане на произведения, забранени по тоя закон.

Собствениците на явни печатници, които съзнателно са допуснали печатането на произведения, забранени по чл. 6 от тоя закон, се наказват като съучастници. Ако ли са допуснали това по непредпазливост, наказват се с тъмничен затвор и с глоба от 10 000 до 100 000 лв.

 

Чл. 11. (Стар чл. 8 от 25 януари 1924; Изм. от 16 март 1925, Допълнен от 29 април 1925) Който разруши военни материали или инсталации, железопътни, пощенски или телеграфни и телефонни съоръжения, мостове или други пътни съоръжения, водни или други пътни съоръжения, минни съоръжения, водни или осветителни инсталации, държавни и обществени сгради, както и онзи, който унищожава и разграбва хранителни припаси, наказва се с смърт или доживотен строг тъмничен затвор и глоба от 200 000 до 500 000 лв.

С същото наказание се наказва и онзи, който разруши или запали обитаема сграда или колиба, или изобщо помещение, което временно служи за жилище, с цел да всее смут и терор.

Помагачите в извършване на престъпления по тоя член се наказват, според важността на тяхната дейност за извършването им, с смърт или строг тъмничен затвор, не по-малко от 10 години и с глоба от 200 000 до 500 000 лева.

 

Чл.12. (Стар чл. 9 от 25 януари 1924) Който в време на обществено бедствие, метеж или размирица използва създаденото положение в вреда на обществената сигурност и спокойствие, с цел да набави имотна облага за себе си или за другиго, наказва се: с строг тъмничен затвор до 15 години и глоба от 50 000 до 500 000 лв.

 

Чл. 13. (Нов: от 16 март1925) Който напусне местожителството си и влезе или се зачисли в чета, съставена и въоръжена с цел да върши престъпления против държавата или обществената сигурност, държавните или частните имущества, учреждения или съоръжения, или против живота на длъжностни или частни лица, наказва се с смърт.

 

С същото наказание се наказват и лицата, които укриват, дават убежище или храна, или набавят други средства на членовете на подобни чети.

 

Тези лица се освобождават от наказание, ако чрез своевременно съобщаване на властта за местопребиваването на четата или на отделни нейни членове, спомогнат за тяхното залавяне.

 

Имотите на осъдените по този член лица служат за обезщетение на всички вреди и загуби, причинени от действията на четата или на онези нейни членове.

 

Онзи член на четата, който се предаде на властта преди да е извършено от него или от четата деяние, което по този закон се наказва с смърт, и посочи другарите си и тяхното местонахождение, се освобождава от предвидената по-горе отговорност.

 

Член на чета, който се предаде на властта, след като той или четата са извършили престъпно деяние, или спомогне за откриването и залавянето на другите членове от четата, не може да бъде наказан повече от 15 години строг тъмничен затвор.

 

Чл. 14. (Стар чл. 10 от 25 януари 1924; Изм. от 16 март 1925) Който влиза в връзка с лице, група или сдружение, намиращи се в чужбина, за подготвяне или извършване на едно от посочените в чл. чл. 2, 3, 4, 6, 8, 9, 11, 12 и 13 престъпни деяния, както и онзи, който подпомага по какъвто и да е начин сдружение, група, лице или печатно издание в чужбина, които работят против държавния строй или обществения и правов ред в страната, наказва се с строг тъмничен затвор не по-малко от 5 години и глоба от 50 000 до 300 000 лв.

 

Чл. 15. (Стар чл. 12 от 25 януари 1924; Изм. от 16 март 1925 г.) Забранява се внасянето на печатни, литографирани, ръкописни, художествени и други произведения, за които иде реч в чл. 6 и 7 от тоя закон.

Такива произведения се задържат от пощенските власти или административните органи и се предават на прокурора при областния съд, който издава заповед за тяхното изземване. С тези произведения по нататък се постъпва съгласно чл. 37 от наказателния закон.

Лицата, които внасят или разпространяват, или като получат такива произведения, не съобщят за това на властта, се наказват със строг тъмничен затвор до 5 години и с глоба от 5 000 до 50 000 лв.

Вносът на такива произведения се допуща само за научни цели, и то с разрешение и с посредството на Министерството на народното просвещение.

 

Чл. 16. (Стар чл. 13 от 25 януари 1924; Изм. от 16 март 1925 г; Допълнен от 29 април 1925) Ако организация или група, за която е реч в чл. 1 на тоя закон, предприема метежи, бунтове, терористически действия, убийства или друго някое общо-опасно престъпление за постигане на посочените в същия член цели, виновните лица се наказват: подбудителите, организаторите, предводителите и извършителите с смърт, а останалите членове и помагачите с смърт или с строг тъмничен затвор не по-малко от 10 години и всички с глоба от 200 000 до 500 000 лв.

 

Чл.17. (Стар чл. 14 от 25 януари 1924) Заедно с главното наказание наложено по кой и да е член от настоящия закон, виновниците се лишават от граждански и политически права по чл. 30 от наказателния закон за срок определен от съда.

Предметите, които са служили или са биле предназначени за извършване на едно от посочените по-горе престъпления, се конфискуват.

За гражданските вреди и загуби заедно с виновните отговарят солидарно и посочените в настоящия закон организации, към които се числят виновните, с всичките си имоти, макар и записани на чуждо име.

 

Чл. 18. (Нов от 16 март 1925) Онзи, който знае, че се приготовлява някое друго от посочените в тоя закон, престъпни действия и не съобщи за това на властта, наказва се с тъмничен затвор.

(Нова ал. от 29 април 1925) Онзи, който укрива или спомага да избегне лице, за което знае или по обстоятелствата трябва да предполага, че е извършило престъпление по чл. 11 или чл. 13 от тоя закон, се наказва с наказанието от тоя закон за укриването или подпомагането да избегне лице.

Ако укриването или подпомагането да избегне е извършено от възходящи, съпруг, син или дъщеря, то назанието е до 15 години строг тъмничен затвор и глоба до 200 000

Онзи пък, който укрива или спомогне да избегне лице, за което знае или по обстоятелствата трябва да предполага, че е извършило вякое от предвидените в тоя закон престъпни деяния с изключение на деянието предвидено в чл. 13, се наказва с строг тъмничен затвор до 5 години и глоба от 20 000 до 100 000 лева. Тая наредба не се прилага спрямо низходящите, възходящите, съпрузите, братята и сестрите на укриваното лице.

 

Чл. 19. (Нов от 16 март 1925) Който по предвидения в чл. 6 от тоя закон начин проповядва, оправдава или възхвалява създаването на споменати в чл. 1 организации, групи или техни поделения, или пък оправдава, одобрява или възхвалява извършването на всяка от посочените в чл. 2, 3, 4, 6, 8, 9, 11, 12, 13, 16 и 18 деяния, се наказва с строг тъмничен затвор от 3 до 10 години и с глоба от 20 000 до 300 000 лв.

 

Чл. 20. (Стар чл. 15 от 25 януари 1924; Изм. от 16 март 1925) Онзи, който се числи като член на забранени по този закон организации, групи или техни поделения или им съдейства, както и онзи, който е привърженик на комунистически, анархистически или насилнически методи на обществено-политическа борба, не може да заема никаква държавна, окръжна или общинска служба, нито да бъде член на Народното събрание или на някое самоуправително тяло. Ако такова лице заема държавна, окръжна или общинска служба, то се уволнява: ако пък е избрано за народен представител, окръжен или общнски съветник или училищен настоятел, то губи мандата си. Решението за това се взема за народните представители от Парламента, а за окръжните и общински съветници и училищните настоятели – от окръжния съд.

Непосредственият началник, който съзнателно назначава или задържа на служба такива лица, се наказва по чл. 44 от наказателния закон.

 

Чл.21. (Стар чл. 16 от 25 януари 1924) След влизане в сила на настоящия закон, въз основа на представени от Министерството на правосъдието дании Върховният касационен съд – углавно отделение – веднага обявява в “Държавен вестник” това и дава петдневен срок на заинтересованата страна да даде ако иска, писменно своите обяснения, след което в разпоредително заседание, в седмодневен срок, постановява разтурването на посочените в чл. 1 от настоящия закон новообразувания, или съществуващи до сега организации, групи или техни поделения под каквото име и да се прикриват те. Имотите на разтурените организации и групи и на техните финансови и стопански институти постъпват в полза на държавата.

Всички сделки, направени след 12 септември 1923 г., с които такива организации, групи и поделения отчуждават имотите си или пък поематзадължения спрямо трети лица, се смятат безпричинни и са нищожни по право, обаче на страните на тия сделки се дава право да доказват противното по общо основание.

 

Чл.22. (Стар чл. 17 от 25 януари 1924; Изм. от 16 март 1925, Допълнен от 29 април 1925) Делата по тоя закон са подсъдни на окръжните съдилища и се разглеждат по спешност. Присъдите на тези съдилища са окончателни и подлежат на касационно обжалване. При обявено военно положение за дадено място веднага действат военнополеви съдилища, придадени към съответните войскови части, които на самото място пристъпват към съдене и наказване на виновниците.

(Нова ал. от 29 април 1925) При разглеждане делата на тоя закон, се прилагат и правилата на чл. 650, ал. 2, 651, ал. 2, 653, 654, 654а и 656 ал.2 на углавното съдопроизводство, а същия закон. същото важи и когато при обявено военно положение, делата се гледат от военните следователи и военно-полевите съдилища, като в този случай правата на съдебните следователи се упражняват от военните следователи, тези на прокурора – от военния прокурор, тези на окръжните съдилища – от военно-полевите съдилища и тези на Върховния касационен съд – от Военно касационния съд.

Спрямо виновните по чл. 13 от настоящия закон прилага се Закона за изтребление на разбойниците.

 

Чл. 23. (Нов от 29 април 1925) Съдът, който прилага закона по същество, по предложение на прокурора и с мотивирано определение, прогласява за обявен престъпник всяко лице, което до изтичането на 15 дни от публикуването в “Държавен вестник” и в някои местни вестници, ако има такива, че се дири от властта като подозрено в престъпление по настоящия закон, не се яви и не се предаде и не подлежи на обжалване, но то може да бъде изменено или отменено от същия съд, ако изменилите се обстоятелства наложат това.

Имената на обявените престъпници, с указание за тяхната самоличност, се обнародват в “Държавен вестник”. Всеки гражданин може да залови обявен престъпник и да го предаде на властта. Всеки гражданин при преследването и залавянето на такова лице има правото на полицейските органи.

 

Чл.24. (Стар чл. 18 от 25 януари 1924, Изм. на чл. 23 от 16 март 1925; Изм. на чл. 24 от 29 април 1925) Мярката за неотклонение за всички престъпни деяния по тоя закон е задържане под стража, с изключение на случая в чл. 7, по отношение на който се прилагат наредбите за углавно съдопроизводство.

 

Заповядвам настоящия закон да се облече с държавния печат, да се обнародва в “Държавен вестник” и да се тури в действие.

 

Изпълнението на настоящия указ възлагам на Нашия Министър на правосъдието.

 

Издаден в София на 23 януари 1924 година.*

 

На първообразния с собствената на Негово Величество ръка написано:

 

“БОРИС ІІІ”

 

Приподписал,

 

Управляющ Министерството на правосъдието,

 

Министър на обществените сгради, пътищата и благоусгройството: Я. Д. Стоянчов

 

Първообразния указ е облечен с държавния печат и зарегистрован под № 960 на 24 януари 1924 година.

 

Пазител на държавния печат,

 

Управляющ Министерството на правосъдието,

 

Министър на обществените сгради, пътищата и благоусгройството:

 

Я. Д. Стоянчов

 

---------

 

На първообразния с собствената на Негово Величество Царя ръка написано:

 

“Одобрено БОРИС ІІІ”

 

* Изменение първо от 16 март 1925 г., Министър на правосъдието Цв. Бобошевски, зарегистриран под № 1362 от 14 март 1925 г.; “Държавен вестник” бр. 240, Указ № 5

 

* Изменение второ 29 април 1925 г., Министър на правосъдието Цв. Бобошевски, зарегистриран под № 1415 на 29 април 1925 г. “Държавен вестник” бр. 21 Указ № 7

 

 

 

~*~




Гласувай:
3
0



1. анонимен - !
25.02.2009 15:13
Tozi zakon e fashistki!
цитирай
2. monarchism - Какво трябва да се разбира под те...
25.02.2009 19:03
Какво трябва да се разбира под термина "фашистки"?

Само фашизмът ли е антикомунистически?
Макар че за приемането на този закон освен чисто субективните фактори (Септемврийският метеж) не малка роля играе и идването на власт на Мусолини в Италия.
цитирай
3. atil - Тези срещу които беше насочен ЗЗД, я ...
26.11.2013 19:23
Тези срещу които беше насочен ЗЗД, я управляват България и се занимават с нея от 1944 г. до сега. Историческият опит и времето показаха и доказаха , че Законът е бил абсолютно нужен и необходим. Защото откакто те са на власт - българската държава я няма!
Тук става въпрос за подривните елементи, саботьори, антибългари и агенти на чужди страни! Ако комунистите се припознават като такива - значи закона е бил антикомунистически.
цитирай
4. monarchism - ЗЗД е нужен и сега.
28.11.2013 00:01
ЗЗД е нужен и сега.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: monarchism
Категория: Политика
Прочетен: 1745210
Постинги: 205
Коментари: 2305
Гласове: 2544
Календар
«  Януари, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031
Блогрол
1. Новъ Завeтъ
2. Блогътъ на Мартинъ (Crusader)
3. Блогътъ на Роялистъ
4. Блогъ - Иконимика за масите
5. Блогътъ на Меркаторъ
6. Блогътъ на Каравеловъ
7. Блогътъ на Димитъръ (thetrooper)
8. Журналътъ на Антонъ
9. Блогъ "Борба за Силна България"
10. Блогъ "Гота" - сайтъ за Българската аристокрация
11. Блогъ "Дворцова свита"
12. Блогъ "Дворците въ България"
13. Блогъ "Аристокрация БГ"
14. Националенъ светогледъ
15. Моятъ каналъ въ Youtube
16. Патриархътъ на Българската история - д-ръ Ганчо Ценовъ
17. "Кроватова България и покръстването на българите"
18. Книги на Монархическо-консервативенъ съюзъ
19. Монархически организации въ света
20. Списание "Геополитика"
21. "Консервативно - монархически клубъ" - Полша
22. "Право и справедливостъ" - Полша
23. Националенъ Консервативенъ Форумъ
24. "Македонска Трибуна"
25. Политически партии и организации, на които симпатизирамъ
26. Великите учени за Вярата си въ Бога
27. Бразилска монархия - принцъ Луишъ де Браганша
28. Църква на истинските православни християни
29. Документи за Църквата на истинските православни християни