Кой уби Н.В. Цар Борис III? - http://monarchism.blog.bg/politika/2009/02/25/koi-ubi-n-v-car-boris-iii.296112 


Съветската окупация през 1944-47г.
 

Съветската окупация от 8 септември 1944г. и подтикнатия от нея “Отечественофронтовски” преврат на 9-ти септември станаха, след като в Москва стана ясно, че по друг начин властта не може да бъде заграбена. Планът за поробване на България започна да се осъществява. Той включваше три елемента:

1. Изтребване на българския елит.

2. Стопанско поробване на държавата.

3. Ликвидиране на монархическия институт-крепител на конституционния ред и държавна независимост.


В европейската преса:

Истанбул, 29 август

"БЕЙОГЛУ":
Смъртта на Цар Борис. Лесно е да се разбере дълбоката скръб на българския народ при новината за смъртта на неговия цар. Син на монарх от чужд произход, Борис е роден в България. Той беше възпитан в български обичаи, научил бе български език от детинство и този народ, така горд в своята политическа и културна индивидуалност, виждаше в негово лице своето въплъщение, своя символ.
Самото име Борис, носено за трети път от български владетел, е свързано със славни традиции от далечното минало, за което българската интелигенция винаги говори пламенно. А и той самият трябваше през царуването си да въплъщава тези чувства на своя народ. Възкачването му на престола стана в един от най-тежките моменти, които можем да си представим в историята на един народ, когато от ръцете му пада оръжието, което той повече от четири години употребяваше с несъкрушим героизъм. Царят изживя трагедията на своя народ, като бе принуден временно да се откаже от осъществяването на националните си идеали и от земите, завладяни от чужденци и после разкъсани от победителите...


Братислава, 30 август

"ГАРДИСТА":
Българският народ в тежка скръб. Братският български народ губи в един съдбоносен момент своя най-добър и най-благороден владетел, който в трудни времена със силна ръка води народ и държавата си до пълно възстановяване и стопански разцвет. Той осъществи Велика България - вечната мечто на всички велики български владетели...

Загреб, 30 август

"ХЪРВАТСКИ НАРОД":
Десетдневен траур за Царя на българите. По случай смъртта на Н.В. Царя, Поглавникът заповяда да се обяви десетдневен траур. От днес до три дни се забраняват всички театрални представления, кинематографи, спортни игри, забави и пр., а за деня на погребението - пълен траур.
Много народи страдаха в следвоенния период от последиците на избухналите лоши нагони, но българският народ при царуването на Цар Борис бе пощаден от пристъпите на корупцията в обществения живот и от най-тежките съкпушения на войната... Историята ще запише неговото царуване в най-хубавите страници на българското минало.

Виена, 30 август

"НОЕС ВИНЕР ТАГБЛАТ":
Заветите на Цар Борис ІІІ. Цар Борис ІІІ е мъртъв. Новиат владетел, 6-годишният престолонаследник, е провъзгласен за Цар под името Симеон ІІ. Българската армия положи клетва пред новия цар. При малолетство Българската конституция предвижда назначаването на регентство. Но кои ще бъдат регентите на България?
Царят управляваше сам своя автомобил и издържа изпит за машинист с отличие. Той сам изпробваше някои локомотиви, които бяха доставяни в България от чужбина и се убеждаваше в техните качества... При един свой разговор той сравнил управлението на влака с управлението на държавата: "Локомотивът трябва да се управлява през мъгла и в тъмнина, с всичката скорост, която изисква разписанието. Никога не може да се предвиди какво има от другата страна на завоя, нито пък да се знае, че сто метра по-далеч ринията е разрушена. Скоростта трябва да се запази. Ако стане нещо, кой друг ще е виновен, ако не машинистът? По-късно ще се докаже, може би, че той не е бил виновен. Аз мисля, че и с водачът на една държава е същото. И неговата машена често пъти може да не е в ред."

Мюнхен, 30 август

"МЮНХНЕР НОЙЕСТЕ НАХРИХТЕН":
Цар Борис ІІІ - един европейски държавник. Откакто цар Фердинанд абдикира на 18 октомври 1918 г. в полза на своя син Борис и се оттегли в Кобург, се изменаха почти 25 години. На младия 24-годишен цар се удаде да затвърди авторитета на короната. Той бе спечелил голямо уважение като офицер на фронта, Хинденбург и Лудендорф описват в спомените си войнишкия характер на тогавашния престолонаследник, който получи при похода в Добруджа през 1916 г. от маршал фон Макензен ордена "Пур ле Мерит". Първата решителна стъпка на Цар Борис бе назначаването за министър-председател на републикански настроения Александър Стамболийски...
Чрез постепенно съсредоточаване на властта в своята личност, той успя да се освободи от тези, които извършиха преврата, както и от влиянието на партиите, като се премина към здрава форма на управление... Новосъздаденото положение през втората световна война даде възможност на България да премине към активна външна полиника. През 1934 г. Цар Борис за първи път се срещна с Фюрера...
С възвръщането на Добруджа през 1940 г. и на Македония и Тракия в 1941 г. бе осъществен великобългарският блян.

Париж, 1 септември

"ПТИ ЖУРНАЛ":
В памет на Цар Борис. Във външно отношение той следваше политика, белязана от една страна с обмислено благоразумие, а от друга - с явното желание да не се отказва от идеала за народно обединение.

В Историята има непоправими неща!И няма АКО...Безсмислени са въпросите,каква щеше да е България,АКО Борис беше останал жив и АКО не беше преживяла Съветска окупация и оставена в Съветска орбита толкова много години!

Съгласен съм, но целта на поредицата от теми е да се разбере как комунистическата сган е ликвидирала икономически, физически и духовно Българското Царство и неговите поданици. И как наследниците на тези изверги до ден днешен управляват държавата, под формата на "демокрация" чрез псевдо-опозиционни партии.