Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.07.2009 09:37 - Омразният миротворец
Автор: photonik Категория: Политика   
Прочетен: 6009 Коментари: 0 Гласове:
4



На 6 октомври 1981 г. 37 куршума слагат край на живота на египетския президент полковник Мохамед Ануар Садат - една от най-забележителните фигури в арабския свят. Той е сложна и противоречива личност - националист и ислямист, провежда и лява, и дясна политика, разпалва война, но и постига траен мир. Садат първи прозира, че пътят към решаването на проблемите в Близкия Изток минава през мира с Израел, и първи прави опит да разчупи ледовете на недоверието между араби и евреи. За това плаща с живота си. Садат е роден на 25 декември 1918 г. в Мит Абу Кум. Завършва военна академия в Кайро. Разпределен като офицер в Судан, където се запознава с Гамал Абдел Насър и става негов сподвижник. Взема участие в преврата през 1952 г, свалил крал Фарук I. С идването на власт на Насър заема различни висши държавни постове, включително председател на Народното събрание. От 1964 г. е вицепрезидент, а от 1970 г. - президент на Египет. Лауреат на Нобелова награда за мир през 1978 г.
    image
    Национализмът
    Целият жизнен път на Садат е предопределен от идеята за силен и независим Египет. За тази цел е готов да се съюзи и с дявола. По време на Втората световна война той сътрудничи с нацистите, за да отхвърли британското влияние от страната си. Това му коства арест, присъда и години в нелегалност след бягство от затвора. Негови идоли в ранните му години са хора, които, по един или друг начин, са били противници на Великобритания: местният герой Захран, обесен от англичаните; Кемал Ататюрк - създал силна светска държава и провалил плановете на великите сили за разпокъсване на страната му; Махатма Ганди - радетелят на политиката на ненасилие, и... Адолф Хитлер - единственият застрашил британската хегемония в Близкия Изток. Идеята за Египет като лидер на арабските държави го подтиква както за войната с Израел, така и за мирните преговори в Кемп Дейвид.
   
    Ислямът
    Религията е част от живота на Садат. Роден в силно религиозно семейство, самият той е дълбоко вярващ и учи в религозно училище. По времето на президента Насър ислямът е изтласкан на заден план за сметка на т.нар. "арабски социализъм”, но при Садат той отново се завръща триумфално в обществения живот. Нещо повече - член 2 от новата конституция на Египет, приета през 1971 г., провъзгласява Шариата като основен принцип в правото. По-късно обаче Садат предприема масови репресии спрямо ислямистките организации, особено в армията, тъй като вижда в тях пряка заплаха - те искат създаването на ислямска държава, премахване на съществуващата политическа класа и ликвидиране на западното влияние върху страната. Затова една от целите на новата организация "Ал Джихад Ал Джадид” става убийството на Садат.
   
    Войната
 image   С обещанието да върне окупираните територии на Синайския полуостров Садат печели изборите с 90%. Осигурили си дипломатическата подкрепа на Съветския съюз, както и доставки на модерно оръжие, на 6 октомври 1973 г. (еврейският празник Йом Кипур - Деня на страшния съд) Египет и Сирия нападат Израел. В началото бойните действия са успешни - египетските войски с помощта на... водни оръдия успяват да отмият пясъчните укрепления на израелците и да прегазят отбранителната линия Бар-Лев. Само 2 седмици по-късно израелската армия ги отблъсква и навлиза дълбоко в египетска територия. В крайна сметка, независимо че от военна гледна точка войната е катастрофа, Садат има повод да тържествува. Той е доказал, че израелците не са непобедими и освобождава египетската армия от комплекса, придобит след 6-дневната война през 1967 г. Освен това с договор си връща и част от земите около Суецкия канал. Датата 6 октомври е наречена Денят на победата и на нея се провежда военен парад. По ирония на съдбата на този парад се появяват и атентаторите.
   
    Икономиката
    Курсът, който поема Садат, е различен от този на предшественика му Насър. За да съживи икономиката, той въвежда политиката на "отворените врати”, имаща за цел да насърчи чуждите инвестиции в Египет. Либерализира банковия и паричния сектор и отваря страната за западни капитали. В същото време улеснява експорта на работна ръка от Египет за държавите, добиващи нефт. Вследствие "завоя надясно” икономиката на страната укрепва, но за сметка на все по-силно социално разделение. През 1977 г. опитва да намали рязко дотациите за продукти от първа необходимост, което предизвиква масови протести в цялата страна, станали известни като "хлебните бунтове” и дотациите са възстановени. Но популярността на Садат започва бързо да спада, за сметка на поддръжката на ислямистките организации.
   
    Мирът
    imageНа фона на сгъстяващите се облаци в икономиката Садат решава да предприеме офанзива на дипломатическия фронт и да направи пробив в арабско-израелските отношения. През ноември 1977 г. Садат посещава Израел и произнася реч пред Кнесета. Така нарушава основополагащия принцип на трите "не”, приет в Хартум от арабските държави: "не” на мира с Израел, "не” на признаването на Израел и "не” на преговорите с Израел. Арбитър в мъчителните преговори е президентът на САЩ Джими Картър. Той кани Садат и Бегин в резиденцията си в Кемп Дейвид, за да постигнат желания компромис. На 26 март 1979 г. във Вашингтон те подписват както мирния договор между Египет и Израел, така и основните принципи за мира в района. Споразумението става начална точка за омиротворяването на Близкия Изток. За Садат това е огромен успех, защото си връща окупирания Синайския полуостров. Освен това Израел признава правото на палестинците на автономия. За жалост реакцията на арабските държави е обратната на очакваното от Садат - те почти единодушно осъждат Египет, изключват го от Арабската лига и скъсват дипломатическите си отношения с него. Заради Кемпдейвидското споразумение Садат и Бегин получават Нобелова награда за мир през 1978 г. Комитетът по награждаването отбелязва: "Историческата визита на Садат в Израел през ноември 1977 г. разруши психологическата бариера, която пречеше на цяло поколение жители на Близкия Изток да постигнат разбирателство и човешки контакти”. За повечето араби обаче Садат се превръща в предател и те нескрито ликуват при вестта за гибелта му.
image
    Атентатът
   image Кайро, 6 октомври 1981 г., 13.10 часа. Военният парад в чест на победата е към края си. В небето прелитат 5 изтребителя "Мираж”, изпускащи цветен дим зад себе си. Докато публиката гледа към тях, малцина обръщат внимание, че един от артилерийските влекачи внезапно спира пред официалните лица. От кабината изскача старши лейтенант Халед Ал Исламбули и запраща граната към тях. Заедно с Халед скачат и останалите съучастници, които са в каросерията. Затичват към трибуната, като откриват стрелба по хората от първия ред. Президентът Садат е в шок и се изправя, като повтаря невярващо: "Не може да бъде, не може да бъде!” Така става лесна цел за Хюсеин Абас Али - армейски шампион по стрелба, който още от каросерията на камиона го улучва смъртоносно.
image   
    Въпросите
    Атентаторите са арестувани и съдени. Всички получават смъртни присъди, които са изпълнени незабавно. Но наред с това и до днес остават много въпроси без отговор:
    Как са преминали няколко проверки и са внесли муниции на парада? Как Ал Исламбули успява да уволни трима човека от армията и да ги замени със своите хора, при условие че ден до парада войник няма право да напуска казармата? И защо е допуснат на парада въпреки донесенията на военното контраразузнаване? Защо не е открит огън по спрелия камион? Това е била задължителна инструкция именно с цел избягване на атентат. Къде изчезва охраната? От 8-те човека, които винаги са плътно около Садат, по време на атентата няма нито един. Кой всъщност стои зад атентаторите и е поръчител на атентата? Дали са замесени великите сили или местните тайни служби?
    Може би донякъде отговор е извънредното положение, което е въведено от наследника на Садат - днешния президент Хосни Мубарак, и продължава и до сега.

Снимки:
1. Полковник Садат приема парад
2. Египетските войски прекосяват Суецкия канал по време на войната Йом Кипур
3. Пред одобрителния поглед на президента на САЩ Джими Картър Ануар Садат се ръкува с премиера на Израел Менахем Бегин в Кемп Дейвид
4. Карта на спорните територии в Близкия изток, уредени след войната през 1973 г. и след Кемп Дейвид
5. Халед Ал Исламбули запраща първата граната към официалната трибуна
6. Атентаторите атакуват официалната трибуна


Тагове:   менахем бегин,


Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: photonik
Категория: Други
Прочетен: 1401764
Постинги: 140
Коментари: 378
Гласове: 1034
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031