Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.02.2010 10:32 - Как бе унищожен един народ...
Автор: monarchism Категория: Политика   
Прочетен: 6703 Коментари: 12 Гласове:
9

Последна промяна: 01.02.2010 10:35

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

  Ние, българите, не сме крадливо племе. Направиха ни такива. Нито по-рано сме били егалитаристи и етатисти, тоест хора, които искат всички да са равни в бедността и да разчитат на държавата за своето изхранване. Внушиха ни всичко това – чрез терор и пропаганда. Трудно ще намерите на земното кълбо люде, които да устоят на подобен дългогодишен и постоянен тормоз. 

  В края на четиридесетте години на миналия век комунистическата партия, която вече напълно е завзела властта, удавя в кръв всеки опит за противопоставяне, протест или дори несъгласие. С помощта на останалите отечественофронтовци и преди всичко на министъра без портфейл, земеделеца Никола Петков, тя приема Наредбата закон за народния съд и решението за създаване на „трудово-възпитателни общежития” – концентрационни лагери на смъртта. Сам синът на Димитър Петков става жертва на своята наивност. Комунистите го окачват на бесилото, а въпреки призивите на д-р Георги Михов Димитров от САЩ западните правителства не си мърдат пръста, за да спасят последния опозиционен лидер. Концлагерът „Белене” е приел първите си „питомци”. Те живеят под открито небе. Естествените сушинки им служат за подслон. Под ударите на милиционерските бичове усърдно строят първите бараки на главния град на концлагерна България, тази преизподня за инакомислещи.

  Все по онова време Централният комитет на БКП начело със съветския гражданин Георги Димитров започва изпълнението на спуснатата лично от „бащицата” Сталин заповед: национализация на едрата и дребната градска собственост, коопериране на селското стопанство. На практика всичко е решено доста по рано. На 10 и 11 ноември 1944 г. Политбюро на ЦК на БРП (к) разглежда насоките на стопанската политика на Отечествения фронт. Изводът е, че държавата трябва да осигури планово и единно ръководство, организация и контрол на стопанската дейност. Частната собственост и инициатива се „запазва и зачита”, като й се дава възможност „да развива своите творчески сили и енергия”, но при „всестранно насърчение” на кооперативната и държавната инициатива. БЗНС, БСДП и останалите отечественофронтовски партии се присъединяват и de facto стават съучастници на комунистите в последвалите събития. След разгрома на закъснялата опозиция тукашните болшевики прегръщат като своя рожба лаконичното определение на френския анархокомунист Пиер Жозеф Прудон: „Собствеността – това е кражба”.

  На 23 декември 1947 г. влиза в сила Законът за национализацията. Не само банкери и фабриканти губят собствеността си. Повече от 6000 притежатели на дребни предприятия са пролетаризирани. Накрая, между 1947 и 1950 г. окончателно е ликвидирана частната собственост в градовете. Всички протоколи за национализацията са подписани от прословутите тричленки. Те включват представител на БРП (к), кмета на населеното място – човек на същата партия или червен земеделец – и секретаря на местния отечественофронтовски комитет (болшевик, земеделец, бивш социал- или радикалдемократ, обикновен безпартиен кариерист).

 
  Мракът на комунистическото робство напълно поглъща прекрасната ни Татковина.

 

 Кой народ би устоял на подобни репресии?

 

 „Не всички държави от Източна Европа възприемат в пълна степен болшевишкия икономически модел – за разлика от политическия. Сякаш някаква невидима граница продължава и след столетие да очертава една видима (дори до сега) разлика между бившите територии на Османската империя и тези на Австрийската. Защото именно в Чехословакия, Унгария и Полша се запазват някои, макар и ограничени остатъци от пазарни отношения и частна собственост главно във вътрешната търговия и дребното производство, както и в селското стопанство (особено в Полша).


Отчуждаването на човека – егоист по природа – си казва думата. Днес няма как да претендираме за равенство със споменатите страни. Ние бяхме превърнати в истински роби. Затова изходът ни е преди всичко в разчупването на оковите чрез самоосъзнаване, самоорганизиране и протести. Налагане на декомунизация и скъсване с ужасното болшевишко минало, включително и с неговите представители – номенклатурата и нейните слуги. Развързаните ръце на онези, които желаят да изявят своята стопанска инициатива, ще изведат страната ни в челото на Европа. Повярвайте, това е възможно да стане в рамките на няколко години. Ала същевременно и няма как да се случи. Ние сме премазани от най-масовите и най-тежките репресии на целия Стар континент. Според оценката на американския историк Робърт Лий Уулф на терора в България: „Това бе най-суровата чистка в цяла окупирана Европа. И тя бе извършена в страна, в която имаше най-малко „военопрестъпници” в сравнение с всички други.”

  Трите балкански държави – България, Румъния и Албания, напълно и безусловно налагат съветската икономическа система – така да се каже – едно към едно. „Още в края на 40-е години се извършва пълна национализация на едрата собственост, природните богатства и обекти. Установява се пълен държавен монопол върху финансовата и кредитна система, върху валутните отношения и външната търговия. Постепенно, в различен срок, но общо взето до началото на 60-е години, се премахва и всякаква дребна градска и селска частна собственост, като се формират, под тоталния натиск на партията-държава, фиктивни кооперации. Тези кооперации всъщност се доминират от държавата, която определя тяхното производство по държавен план, а реализацията му по държавни цени. Така кооперативизмът се обезсмисля, а от 70-е години вече се говори за сливане на държавната и кооперативната собственост в „единна общонародна”, т. е. в държавна собственост. По този начин обикновеният човек напълно се изключва от собствеността и индивидуалната инициатива, а единствен собственик остава висшата партийно-държавна номенклатура. Тя няма конкуренция, не подлежи на контрол извън нея и постепенно се превръща в затворена каста. В това всъщност, до голяма степен се крие и началото на края на комунистическата система – смазването на индивидуалната инициатива и конкуренцията, основани на частната собственост и свободната реализация на личността и същевременно закърняването и деградацията на висшата номенклатура поради липсата на контрол и външни конкуриращи структури.”

  Не съм напълно съгласен с последния извод на автора на цитата. Това бе само един от факторите, които повлияха върху решението за приключването на кървавия експеримент, наречен „социализъм”. Да не губим време, защото в конкретния случай тази тема не е толкова съществена, нито е обект на настоящата статия. Вярно е обаче, че номенклатурата бе напълно деградирала – духовно, морално, всякак. Само че допуснахме тя отново да ни яхне, а ние за пореден път да служим като впрегатен добитък – гои. Най-страшното е, че на повечето нашенци това им харесва. Затова постоянно възхваляват поредния „избавител”, който след това ги „оправя”, досещате се как. Според циничния израз на картоиграчите: „Бит и такован насита нямат...” Ето, преди двадесет лета поехме на път от Тато и стигнахме до телохранителката му – това не е ли невиждано другаде чудо?

  Дедите ни са се трудили. Никога не са допускали чужди да издържат семействата им. Българската къща е била образец, защото стопаните й са били за пример. Мъжът се е трудил от зори до мрак на нивата, на лозето, на ливадата, в дюкяна, в работилницата... А невестата му е въртяла къщната работа, отглеждала е и е възпитавала децата и даже сама е произвеждала облеклото на семейството. Имало е здрав, Богоугоден патриархален морал. Някой някъде е решил да промени всичко това. Неговият натежал от стиснатото между пръстите му злато юмрук се стоварил и върху много други народи, преди всичко християнски. Злото превърна честния и трудолюбив нашенец в пладнешки разбойник.

 Ще опиша как е станало това чрез истински случай, разказан ми от очевидец и потърпевш. Може да прозвучи като художествена измислица, но е истина. За жалост, така е било. Комунистите и преди всичко тяхната номенклатура, съвместно с репресивните им служби, действително „смениха чипа” на българите. Това не е обидна реплика на някакъв мразещ ни бивш цар. Просто изразът бе изтърван от негодник, който изпускайки нервите си, сподели една истина.

– Бе есента на 1950 година – начена повествованието си моят събеседник. Пръстите му неусетно мачкаха въздуха, сякаш бе глина. Скулптор е и без да иска, отдавайки се на миналото, моделира времето, епохата. – Селото ни е в най-богатата житница на страната – близо до Нова Загора. Течеше кооперирането. Вечер мъжете се събираха за малко в хоремага, за да споделят новините един с друг – да бистрят политиката, както се шегуваха жените им. Веднъж тате закъсня за вечеря. Когато влезе, имаше вид на буреносен облак. Седна на трапезата, но не докосна храната. Само рече, че на заранта ще ни вземат всичко.

  На нас, децата, не ни бе ясно какво означава това. Притежавахме 45 декара земя и тя ни стигаше, за да живеем повече от прилично. Чичо ми имаше железарска работилница. Диреха го и от съседните села. Я да „обуе” кон, я да изкове портичка, инструмент, я нещо друго... Измайстори ми цигулка – по някакъв чертеж, на който се натъкнал. От хубаво дърво, истинска. На празник мъжете се обличаха в костюми и слагаха вратовръзки. Жените не се отличаваха от гражданките. Пееха чудесно, играеха пиеси в читалището. В селския магазин продаваха банани. По-сетне ги забравихме... Не съм чул лоша дума или псувня – ни от нашите, нито от баба, дядо, чичо.

 На другата сутрин, след като тате се върна притеснен, всички станахме рано. Татко впрегна коня и качи плуга на каруцата. Мама върза юларчета на двете крави и на воловете. Потеглихме към възвишението край село, където щяха да приемат добитъка и инвентара.

 Там ни посрещна Руси. Бе млад и буен. Семейството му наистина бе бедно. Ама понеже баща му не работеше и по цял ден се наливаше в кръчмата. Черпеха го и му се подиграваха. Майка му се изкривяваше от работа, за да отгледа петте си деца. Руси накара нашите да се подпишат на някакъв лист и разпореди на други хора да приберат докараното. След това се върнахме у дома. Направи ми впечатление, че тате дори не се обърна, не погледна към животните, които бяхме оставили. А толкова ги обичаше! Отнасяше се към тях, като че ли бяха част от семейството.

 Някои наши съселяни отказаха да влязат в ТКЗС-то. Руси проводи при тях двама от пехливаните, които участваха в т. нар. мазни борби. Не се водеха преговори, както казват днес. При вида на дебеловратите мъже хората бързо кандисваха...

 На другата сутрин, след като уж „доброволно” предадохме цялото си съществено имущество на Руси и съпратийците му, тате трябваше да се яви на работа. Вечерта рече, че изкарал... 20 стотинки. Толкова струвал трудоденът. Литър вино от съседното село чинеше 80 стотинки... Често вечер нашите се отбиваха до стопанския двор, за да погледат добичетата. Забелязвах как очите на баща ми се овлажняваха. Слава Богу, имахме хранителни запаси, та криво-ляво изкарахме зимата. Ама дойде пролетта. Като закапа капчукът, останахме без хляб. Трудодните не стигаха. Често с брат ми отивахме гладни на училище.

 Една вечер татко се върна от работа в текезесето и извади из под палтото си бутилка с мляко и един увит в парче стар вестник хляб. Мама с укор го попита дали ги е откраднал. За първи път чух баща ми да се сопне – какво сме щели да ядем, ако не ги откраднел? Това продължи и нататък. Ние, децата, слушахме и споделяхме. Бащите и майките и на останалите крадели. Иначе нямаше оцеляване. Ето как, без да искат и без никаква вина, нашите родители взеха да възпитават крадливостта у нас. Така бе променен моралът на най-здравата част от българите – средните земеделци, масата от селското население. После се запиляхме по градищата – нито селяни, нито граждани. Останахме си такива – полу. Затова не се сърди на получовеците, че не те разбират – обърса търкулналата се по лицето му непокорна сълза, моят събеседник.

  Спомних си разговори със селяни, които страдаха по „комунизма” и Живков. Хвалеха се, че построили по два апартамента в града и къща на село. Купили си кола... Когато ги питах как, до един признаваха: с кражби. Един бил закупчик на строеж. Три камиона на обекта, два на вилата на началника, един у нас – такъв бил подходът му. Друг пък, едва завършил четвърто отделение, станал началник. От войник в школата за граничарски кучета в Берковица оглавил станция за опитни лабораторни животни към болницата в един окръжен град. Спестявал от дажбите на зверчетата. С излишъците хранел семейството си. Развил системата така, че давал на приятели магазинери да продават. Разбира се, при взаимна изгода. Да продължавам ли?

 Народът ни е преживял множество обществено-политически катаклизми. И е оцелял. След социализЪма  няма да устои. Другарите отгледаха поколения от крадци и нагаждачи. Днешният българин е пълен нихилист. Липсват му духовни темели, за да издържи на бурите. Прилича на дърво с плитко вкопан корен. Връзката му със земята е отсечена като с брадва. А миналото му на гражданин е твърде кратко, още не е оформило свои правила. Някогашният здрав патриархален дух и традиции са погребани. Взаимното уважение е спомен, загнездил се нейде в съзнанието на малцина от т. нар. трета възраст. Поколенията на болшевишкия социализъм и на посткомунизма ламтят за всичко тук и сега. Мнозинството от съвременните нашенци не са способни на всекидневен упорит труд, съпроводен от стремеж за постигане на високо качество. Фалшивият масонски лозунг за равенството отлично пасна на преобладаващата част от тях. Българинът вече не е в състояние да обслужва; иска да е господар, макар предците му никога да не са били. Ако влезете в западен магазин за обувки, ще ви посрещнат с усмивка още от входа. Решите ли да премерите чифт, услужлива продавачка ще клекне, внимателно ще свали старата и старателно ще ви обуе новата обувка. Обзалагам се, че не сме готови на нищо такова. Затова навсякъде ни посрещат продавачи, занаятчии и сервитьори, които имат вид на хора, опасяващи се да не им бръкнете в джоба. Сами се прецакваме. Без продавачът например да осъзнава, че след края на работния му ден, той също става потребител... Не случайно другарите се заливаха от кикот при споменаването на просташкия анекдот: „Трудът е песен, но друг да я пее.”

  Нашите частници действат като държавните служители при Татовия социализъм. За чиновниците да не отварям дума... Кражбата дори на работно време е трайно закоравяла норма на „трудово” поведение. Вечното недоволство от всичко, но несподелено пред по-високопоставените, също е характерна черта на “homo socialisticus”. „Смелостта” се проявява само, когато е анонимна. Егоизмът, незаинтересуваността от съдбата на ближния, затварянето в собствената черупка са понятни следствия от страха, наследен от комунизма. Как иначе, след като у нас никой престъпник с червен партиен билет, даже доказан убиец, не бе наказан! По ленински никой не търси виновниците. Масата от населението не се интересува от биографиите на своите „публични личности”. Нямало значение; важно било какво говарят сега. А те им продават надежди... Жалко и срамно е, но никой не го е еня. Честните гласове биват очерняни или изкарвани „луди”.

 Ограбиха ни, като се скриха зад узаконената колективна отговорност. Понастоящем Евгения Живкова и Иван Христов Живков с моминско фамилно име Славков, Луканови, Гриша-Филипови, Йордан-Йотови, Георги-Атанасови и дори произлязлата от болшевишко семейство дългогодишна комунистка Б.Б. се оказаха... „репресирани”. Даже се самопровъзгласиха за „антикомунисти”. Може пък да са прави. Доказаха го на практика – те са сред най-крупните капиталисти! А отдавна вербувани и подбрани „журналисти” чистят мръсните пластове от биографиите им и лъскат техния настоящ „имидж”?!

 Дали живея в психиатрия или в някакъв паноптикум? Та бивши интернационалисти се провъзгласиха за „националисти”! Същества, репресирали нашенци заради това, че са български патриоти, захвърлиха червените знамена и със сатанински бяс развяха триколоьора. Маса медийни „юнаци” се правят на революционери, но поискате ли да свършат нещо, бягат като плъхове от потъващ кораб. Всеки ден пишман политици, назначени „бизнесмени”, бивши алени гаулайтери в областта на културата и всякакви други нищожества с препрани биографии ви поучават и напътстват. А вие им вярвате. Без да оцените предупреждението на Оруел, че животните и тези „хора” имат общи интереси и са се разбрали. Просто им помагате да увеличават своите банкови сметки – пак на гърба на всинца ни. Ето защо резултатът е плачевен.

 Стопяваме се, а на никого не му пука. Духовно сме направо за никъде. Простащината е превзела всичко. Чалгата е навсякъде. Стигна се до там, че прочетох следното откровение: „Радвайте се, че има простаци като мен. За да оцените собствената си интелигентност.” Евала, както се изразяват нашенците от село Дръндар. Туй то, казваха старите софиянци.

Със съкращения.

Георги Ифандиев
http://www.forumat-bg.com/politika/461-2009-12-11-04-59-41

Следваща тема - "Икономиката на Третото Българско Царство" - 05.02.2010 г.




Гласувай:
10
1



1. nakom - Айде давай следващата тема
01.02.2010 12:11
търпение нямам да я прочета, искам да я видя тая икономика, раззбира се- подкрепена с факти а не "чичо каза"
цитирай
2. lado - Сериозен пост, пълен с факти, св...
01.02.2010 12:13
Сериозен пост, пълен с факти, свидетели и аргументи.
Неудобен - дълъг, казва истински трагични неща.
Що да го четат, що да вникват, че пък да чакам и отношение да вземат?
Защото историята непрекъснато се повтаря за слабите ученици, докато естественият подбор не си каже думата.
Поздрави, и за поста, и за отношението, и просто така!
цитирай
3. monarchism - търпение нямам да я прочета, искам ...
01.02.2010 13:09
nakom написа:
търпение нямам да я прочета, искам да я видя тая икономика, раззбира се- подкрепена с факти а не "чичо каза"

Ще трябва да почакаш до петък, не че не мога и по-рано да пусна темата, но така ще излезе, че не си държа на думата. :)
цитирай
4. monarchism - Сериозен пост, пълен с факти, св...
01.02.2010 13:14
lado написа:
Сериозен пост, пълен с факти, свидетели и аргументи.
Неудобен - дълъг, казва истински трагични неща.
Що да го четат, що да вникват, че пък да чакам и отношение да вземат?
Защото историята непрекъснато се повтаря за слабите ученици, докато естественият подбор не си каже думата.
Поздрави, и за поста, и за отношението, и просто така!

С Георги Ифандиев имаме доста различия в мненията, особено що се касае до т.нар. "световна конспирация", както и уж неопетненото му минало, но тук е описал много точно по какъв начин българите се изродиха. За някои хора може би това е известно, но за повечето - надали.

Поздрави!
цитирай
5. tit - Може ли някой да види клечката в собственото си око?:(
01.02.2010 14:30
Дано!
Осъзнаването на необходимостта от почтеност и достойнство у всеки, като условие за добруване е много трудно! Па и нямаме много примери да се учим на наше време...
Поздрав!:)
цитирай
6. monarchism - Тук, в Малката Русия, почтените ...
01.02.2010 15:25
Тук, в Малката Русия, почтените хора се смятат за луди или най-малкото странни.
Примери за почтени хора - много.
Шанс за оцеляване на нацията - минимален.
Възмездие за червените престъпници - ще има.

Поздрави! :)
цитирай
7. анонимен - Ами така е братле докато има забл...
02.02.2010 22:28
Ами така е братле докато има заблудени славянофили който си мисля тче сръбско-руското братство е нещо велико така ще е.За съжаление тези сърбо-комунистически отрепки който избиха хиляди велики българи в Македония и я превърнаха в славянско-комунистически концалгер-за това на така наречените пишман-псевдо-патриотари не им пука.Някой подчовеци още живеят с мисълта за великият Славянски съюз.Жалка история.
цитирай
8. monarchism - Така е, прав си. А знаеш ли кое е по...
03.02.2010 10:08
Така е, прав си. А знаеш ли кое е по-лошото? Духовенството ни мечтае за Славянски съюзи и изцяло е пропито от русофилство. Скоро попитах един свещеник какво е мнението му за Империята на Злото, а той ми отвърна: "За Америка ли става въпрос?"
Нация без духовни водачи, това е.
цитирай
9. анонимен - извод
04.02.2010 23:11
Първо искам да благодаря и да поздравя Калоянъ за чудесния блог ! Наистина, цяла вечер четох, страхотни статии, чудесни мисли !
Наистина, комунизма е най-лошото нещо случвало се на България (по мое мнение по-лошо и от турското робство) защото турците за 500 год. не ни изкорениха религията, а гнусните комунисти успяха. Това едно на ръка.
Това, което аз мисля, че би подобрило и избистрило картинката за отрезвяване на населението и простотията е пътят към по-здравото образование и налагането на ценности чрез една здрава църква.
И Калояне, да не сме колеги, като ти видях интересите, веднага се сетих за ГГФ в Софийския :)
Поздрави от Тюбинген и Германия !
цитирай
10. monarchism - Благодаря. Радвам се, че блога ми се ...
05.02.2010 00:33
Благодаря. Радвам се, че блога ми се харесва. :)
Съгласен съм с всичко написано от теб, без термина "турско робство". :)

Що се отнася до ГГФ и Софийския - да, там съм завършил. :)
цитирай
11. nkf - Ифандиеф е точен в тази си статия. ...
02.03.2010 17:07
Ифандиеф е точен в тази си статия.Според мен може да се направи един съществен извод:
Социализма върви неизменно-ръка за ръка- с с етатизацията и бюрокрация.Когато това чудовище наречено "държава" (социалистичеса или социална,няма начение) заграби собствеността на хората (престъпвайки Божията повеля "Не кради"),намеси се в семейните отношения , изхвърляйки Богоустановените повели ,отнеме децата и ги прати в "детски градини", "общообразователни училища" и др., когато почне да облага с данъци за да осигурени безмисленото съществуване на на маса хрантутници,наречени "държавен служител"...
е,няма как да не се стигне до плачевното състояние,в което сме сега.
цитирай
12. monarchism - Ифандиеф е точен в тази си статия. ...
03.03.2010 12:39
nkf написа:
Ифандиеф е точен в тази си статия.Според мен може да се направи един съществен извод:
Социализма върви неизменно-ръка за ръка- с с етатизацията и бюрокрация.Когато това чудовище наречено "държава" (социалистичеса или социална,няма начение) заграби собствеността на хората (престъпвайки Божията повеля "Не кради"),намеси се в семейните отношения , изхвърляйки Богоустановените повели ,отнеме децата и ги прати в "детски градини", "общообразователни училища" и др., когато почне да облага с данъци за да осигурени безмисленото съществуване на на маса хрантутници,наречени "държавен служител"...
е,няма как да не се стигне до плачевното състояние,в което сме сега.

Така е, а като гледам последния пирон в ковчега на българската нация ще бъде АЕЦ Белене.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: monarchism
Категория: Политика
Прочетен: 1745261
Постинги: 205
Коментари: 2305
Гласове: 2544
Календар
«  Януари, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031
Блогрол
1. Новъ Завeтъ
2. Блогътъ на Мартинъ (Crusader)
3. Блогътъ на Роялистъ
4. Блогъ - Иконимика за масите
5. Блогътъ на Меркаторъ
6. Блогътъ на Каравеловъ
7. Блогътъ на Димитъръ (thetrooper)
8. Журналътъ на Антонъ
9. Блогъ "Борба за Силна България"
10. Блогъ "Гота" - сайтъ за Българската аристокрация
11. Блогъ "Дворцова свита"
12. Блогъ "Дворците въ България"
13. Блогъ "Аристокрация БГ"
14. Националенъ светогледъ
15. Моятъ каналъ въ Youtube
16. Патриархътъ на Българската история - д-ръ Ганчо Ценовъ
17. "Кроватова България и покръстването на българите"
18. Книги на Монархическо-консервативенъ съюзъ
19. Монархически организации въ света
20. Списание "Геополитика"
21. "Консервативно - монархически клубъ" - Полша
22. "Право и справедливостъ" - Полша
23. Националенъ Консервативенъ Форумъ
24. "Македонска Трибуна"
25. Политически партии и организации, на които симпатизирамъ
26. Великите учени за Вярата си въ Бога
27. Бразилска монархия - принцъ Луишъ де Браганша
28. Църква на истинските православни християни
29. Документи за Църквата на истинските православни християни