Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.02.2010 09:20 - Икономика на Третото Българско Царство
Автор: monarchism Категория: Политика   
Прочетен: 11426 Коментари: 5 Гласове:
7



  През есента на 1929г. икономиката на България е обхваната от най-тежката и продължителна в нейната история стопанска криза, която продължава до 1933-1934г. Външна причина за кризата е зависимостта на икономиката на България от световното капиталистическо стопанство и световната икономическа криза, обхванала света след Черния петък на Ню Йоркската борса. До края на ПСВ българската държава се придържа към политика на стопански либерализъм, т.е. тя определя само рамките на стопанския живот (определена данъчна система, митническа тарифа и т.н.) и той се развива в условия на свободна конкуренция. От годините след войната и особено след кризата държавата прилага политика на активна държавна намеса в стопанския живот, по примера на Италия и Германия. Тази намеса се изразява в регулиране на цените на селскостопанските продукти; държавен монопол върху валутата; контрол върху частните банки; създаване на Държавна Погасителна каса. Тя се осъществява чрез пакет антикризисни закони, приети по време на управлението на Народния блок, целящи уреждане на дълговете на земеделските стопани, облекчаване на длъжниците и заздравяване на кредита, контрол върху картелите и монополните цени.
Земеделие
Селското – стопанство е основен отрасъл на икономиката, който дава 2/3 от националния доход и обхваща 80% от активното население на Царство България. Световната икономическа криза влошава рязко развитието на аграрния сектор. Тя предизвиква катастрофално спадане на цените на селскостопанските произведения на световния пазар, което се отразява и върху изкупните цени на българската продукция. Те спадат почти 3 пъти за пшеницата, повече от 3 пъти за царевицата, над 5 пъти за фасула и т.н. тежката ситуация, в която се намира българското село принуждава държавата отново да се намеси в житната търговия. Със специален закон за изкупуване и износ на зърнени храни от 26 декември 1930 г. е учредена Дирекция „Храноизнос” като автономен държавен институт, имащ правото да изкупува зърно. Изкупуването се извършва чрез кооперациите, популярните банки и частните търговци. Цените, определени от дирекцията са по – високи от тези на свободните пазари. Те се плащат на производителите в пари и в данъчни бонове, които могат да се използват за покриване на данъчните задължения. Първата година от дейността на Дирекцията приключва със загуба – над 345 млн. лева, произтичаща от разликата между изкупните и световните цени. Тази загуба се поема от бюджета, което на практика означава субсидия, дадена на производителите от държавата. Загубите от износа са голямо натоварване на бюджета. За покриването на част от тях в края на октомври 1931 г. е въведен първият монопол (ДЪРЖАВЕН), като Дирекцията закупува само пшеница по 3.40 лв. и ръж по 2.60 лв кг. Продажбите за вътрешна консумация се извършват съответно по 4 лв. кг и по 3.30 лв кг., като от разликата между изкупната и продажаната цена трябва да се покрие част от загубата от износа. Малко по – късно монополът е отменен. От 25 юни същата година се въвеждат хлебни мерки върху хляба (по 1 лв. за кг.), те са отменени през 1934 г. като отново се въвежда монопол върху изкупуването на пшеницата и ръжта. През 1936 г. дейността на „Храноизнос” се разпростира върху пшеницата, ръжта, слънчогледовото семе, конопа, памука и памучното семе. Средствата за дейността и се набавят от държавата, от реализираните печалби, както и чрез директно сключваните от нея заеми от БЗКБ – Българска Земеделска Кооперативна банка. За периода 1930/1931 – 1939/1940 г. финансовите резултати от дейността на Дирекцията са: загуби на обща сума 1.265 хил. лв. и печалби – 2.839 хил.лв. Цифрите показват, че държавата жертва значителни средства за поддържане цените на селскостопанските произведения. В подкрепа на селячеството през годините на кризата със Закона за бюджета за 1932/1933 г. се освобождават от поземлен данък първите 100 дка семя, засята със зърнени храни и варива, до 10 дка овощни градини и тютюневи площи, до 5 дка лозя и т.н. Земеделското производство се увеличава средно с 18% за периода 1934-1939 г., а увеличението на земеделската продукция е около 70% в сравнение с довоенното ниво. При животновъдството най – голямо развитие получават птицевъдството и свиневъдството. Започналата по време на кризата по – активна намеса на държавата в сеслкото стопанство продължава и в следващите години, като тя не се ограничава само с регулирането на цените, а се опитва да влияе пряко върху производството. С редица наредби държавата определя районите и площите на розовите градини, както и засаждането на нови земи с винени сортове грозде (както е във Фашистка Италия), а поощрява разширението на десертните лозя. Чрез БЗКБ и Дирекция „Храноизнос” тя влияе и върху изкупните цени на редица селскостопански култури. Към края на 1940 г. Дирекцията има вече монополно право да изкупува и да продава на вътрешния пазар и на износителите около 19 земеделски произведения. В края на 1941 г. тези артикули са вече 23. Нараства ролята на държавните заводи за добитък, опитните земеделски станции, овощни разсадници и други. Съпоставянето на резултатите от преброяванията през 1926 г., 1934 г. и 1946 г. показват чувствително нарастване броя на по – дребните стопанства и относително намаляване на средните и едрите земепритежания. През 1934 г. около 63% от всички стопанства са със земя до 50 дка.
Промишленост
През 1921 г. в Царство България има 1544 промишлени предприятия (включително насърчаваните от държавата) с общо 55 000 работници. Една от характерните особености на индустриалната политика на държавата след ПСВ е постепенното отдалечаване от характерния за предвоенния период режим на стопански либерализъм и възприемане политка на регулативна намеса в икономиката. Основни форми за насърчаването на местното производство са – митнически протекционизъм и пряко облагодетелстване чрез специални индустриални закони. След войната в България е налице постоянна тенденция за повишаване митата на вносните стоки и дори определени забрани на някои от тях. Още на 4 ноември 1918 г. се приема „Закон за запрещение вноса на стоки, които не съставляват необходима потреба”, който налага забрана на вноса на спиртни напитки, захарни изделия, парфюми, мебели и други стоки на дървообработващата, стъкларската, хартиената и кожухарската индустрии. Допълнително ограничаване на вноса на конкурентни чужди индустриални произведения се постига и чрез установения през декември 1918 г. Държавен контрол и впоследствие монопол върху търговията с чужда валута. По време на управлението на Демократическият сговор продължава политиката на митническа защита на индустрията. През 1928 г. е приет нов Закон за насърчаване на местната индустрия. Той предвижда: безмитен внос на непроизвеждани в България машини и съоражения, безплатно отпускане на държавни и общински земи за строеж на фабрики, намаление с 25 до 30% от тарифите на БДЖ, освобождаване от някои данъци и такси и др. Важно е уточнението за вноса само на нови машини с цел модернизиране на производството. Този закон поощрява главно дребната индустрия, отколкото едрата. Постепенно се пристъпва към данъчно облагане на индустриалците. Съображението е, че именно печалбите доказват укрепването на индустрията. Предвижда се индустриалците да плащат през първите 4 години 50% от данъка върху печалбата, а след това целия данък. До 1929 г. (от 1923) индустриалното производство в България се увеличава с 88% , което означава 11% средногодишен темп на нарастване. По времето на световната криза в Царство България не се стига до рязко намаляване обема на индустриалното производство. Причина за това е силната протекционистка политика и затвореността на страната. През 30-те години се засилва още повече регулативната намеса на държавата в развитието на индустрията. Индустриалният съвет към Министерство на търговията отказва да дава разрешения за построяване на нови предприятия в някои промишлени отрасли – мелничарство, производство на растителни масла, пивоварна индустрия и др. В индустриалната политика се въвежда принципът на „преситеност” и се намаляват облагите за нови промишлени предприятия в редица браншове. Пристъпва се към политика на регулиране, която не само забранява създаването на нови предприятия, но и разширяването на съществуващите. През 1936 г. е приет нов закон, при който се запазва митническото покровителство за местното промишлено производство. Тук официално е приет принципът на „преситеност”. Това на практика е в интерес на индустриалците от съответния отрасъл, тъй като ги предпазва от нова вътрешна конкуренция. Две години след влизането на закона от 1936 г. в състояние на преситеност са обявени 18 промишлени отрасъла. Чрез тази политика държавата се опитва да пренасочи инвестирането на капитали към нови индустриални отрасли, а също и към създаване на по – конкурентноспособно производство, което да може да отстоява присъствието си поне на вътрешния пазар чрез нормални цени и качество на предлаганите стоки. Държавата продължава да играе важна роля в стопанското развитие на страната. Посредством кредитната и данъчната политика, организацията на професионалното образование, сключените през 30-те години търговски договори и пр. тя се намесва активно в икономическия живот. Всичко това води до най – големият успех на индустрията у нас след Освобождението. Не се променя и отрасловата структура на българската индустрия, в която продължават да доминират старите традиционни отрасли. До ВСВ преобладава дружествената или индивидуална частна собственост. Съществува обаче и един немаловажен държавен и общински сектор (169 предприятия). Той дава около 8-9% от общата промишлена продукция, но обхваща важни за страната производства. Представен е главно от мините в Перник, Бобов дол и гара марица, Държавната печатница, ремонтните работилници на БДЖ, общинските електроцентрали и др. Държавният и общински сектор доминира в добива на въглища и електроенергия. Така например около 90% от каменовъгленото производство е на държавните мини, а около 60% от електродобива – на държавните и общински електростанции. Съществува и кооперативен сектор с около 6% от общата продукция, който включва предприятия на голямата потребителна кооперация „Напред”, три захарни фабрики, предприятия на различни кооперативни съюзи, тютюневи кооперации, популярни банки и други. През 30-те години намалява относителния дял на чуждия капитал в българската индустрия – от 16-18% през 1931 г. на около 12% през 1941 г. Индустриалните предприятия до ВСВ наброяват 3355, като от тях преобладават малките и средни производства. За банките друг път. Хубаво е да се знае обаче, че още през 1918 г. търговията с чужди платежни средства е поставена под контрола на БНБ със създаването на специална Централа на девизите. През 1923 г. се въвежда пълен валутен монопол на БНБ.
Заключение
По време на правителството на Георги Кьосеиванов се привличат специалисти с доказани професионални способности, с обществен авторитет на граждани и патриоти. Правителството си поставя следните основни задачи: успокояване на страната; стабилизиране на финансите; стимулиране на творческия порив у народа; помощ за съживяване на селското стопанство и развитие наиндустриалното производство; укрепване на държавния апарат, деморализиран от честите промени по политически причини; организиране на синдикати на чисто професионална и стопанска основа, без политически функции. Възходът на селското стопанство започва най-ярко от 1935 г. Той се дължи на няколкото поредни добри реколти и на постепенното повишаване цените на селскостопанските произведения, което увеличава покупателната сила на селяните, съставляващи 78% от населението на страната. Известна роля изиграват компенсационните сделки с Германия, Австрия, Унгария и Чехословакия за износ на залежали тютюни срещу внос на индустриални стоки, машини и съоръжения. Българската земеделска и кооперативна банка неколкократно увеличава кредитирането на селското стопанство при ниски лихви - за закупуване на селскостопански инвентар, машини, торове, сортови семена и др. Само през 1939 г. тя отпуска на земеделски стопани и кооперации кредити в размер на 1,5 млрд. лв. Това довежда до увеличаване на средните добиви, на общия обем и доход от селското стопанство. Важна роля изиграват създадените през 1937 г. селскостопански камари, които активно участват при определянето на основните насоки на селскостопанската политика в страната.

Общ доход от селско стопанство за периода 1935-1939 г.
Година Доход в млн. лв.
1935 19 985
1936 20 646
1937 24 594
1938 26 911
1939 31 466


През ноември 1938 г. министър на земеделието става Иван Багрянов, крупен земевладелец, добре познаващ нуждите на селото. С поредица закони и инициативи той се изявява като голям реформатор и допринася за интензификация на българското земеделие и подобряване бита и културата на селяните. Най-значимото му мероприятие в Законът за земеделските пенсии. С него България става първата страна в света, която осигурява старините на земеделските стопани, навършили 60 години. Наличието на достатъчно суровини и вносът на съвременни машини и съоръжения съдействат за ускореното развитие на индустрията, чиято продукция в неизменни цени през 1941 г. достига 18,16 млрд. лв. срещу 11,16 млрд. лв. през 1934 г. при средногодишен прираст 6,9%. Водеща е хранително-вкусовата промишленост, която дава 62% от цялата промишлена продукция. По своята концентрация, макар и не в много големи предприятия, България се приближава до развитите държави. В предприятията с над 50 работници работят 75,2% от всички работници в промишлеността, а с над 200 работници - 40%.

Външната търговия в навечерието на Втората световна война в млн.лв. по текущи цени
Години Внос Износ Оборот Салдо
1935 3009 3253 6262 214
1938 4934 5578 10 512 664
1939 5197 6065 11 262 868

В навечерието на Втората световна война вътрешната търговия се оживява. Общата стойност на стокооборота през 1939 г. нараства на 29 305 млн. лв. срещу 14 546 млн. лв. през 1934 г.
Най - същественият белег е силната държавна намеса в стопанският живот на страната по примера на Германия, Италия и други страни. Със Закона за индустрията от 1936 г. държавата определя задачите на отделните предприятия и отрасли, характера на производството и производствения процес. В областта на селското стопанство чрез Дирекция "Храноизнос" влияе върху цените на селскостопанските произведения. Установява контрол върху износа и пълен надзор върху цените на вътрешния пазар. В края на 1939 г. "ножицата" между цените на индустриалните и селскостопанските произведения се затваря и това се отразява благотворно върку бюджета на държавата, който през 1939 г. приключва с излишък от 270 млн. лева. Спестовно-застрахователните дружества се поставят под държавен контрол.
Подемът на икономиката довежда до подобряване на жизненото равнище на широки слоеве от населението. През1939 г. доходът на селското население нараства с 37% в сравнение с 1935 г. Средната надница на професионален работник е 66,60 лв., средната месечна заплата на чиновниците - 2500 лв., а средната пенсия - 1400 лв. В страната настъпва ред, спокойствие и сигурност. В селата къщите не се заключват. Между хората съществува уважение и взаимопомощ.

Селскостопанска продукция на глава от населението в кг през 1938 г.
Култури България Гърция Румъния Турция Югославия
Пшеница 280 142 245 258 197
Ръж 38 9 26 31 15
Ечемик 52 35 42 58 27
Тютюн 5,60 5,99 0,63 3,22 0,96

Брой на домашните животни през 1938 г. на 100 души от населението
Видове животни България Румъния Гърция Югославия
Овце 140 122 60 62
Крави 29,6 14,2 22 26,4
Коне 8,41 5,17 11,3 7,89

Добити въглища в кг. през 1938 г. на жител от населението
България Румъния Турция Югославия
293 100 146 324

Авоари в чужбина на глава от населението през 1938 г.
България - 98
Румъния - 97
Турция - 81
Югославия - 70

Следваща тема - "
Икономиката на Третото Българско Царство II" - 08.02.2010 г.




Гласувай:
7
0



1. nakom - Добра и изчерпателна статия, много съм доволен
05.02.2010 11:07
Има и много неспоменати, неща, всичко е представено прекалено розово.Следвоенният период, бартерите с Германия, двата заема- стабилизационен и бежански, взаимоспомагателните каси, инфлационният процент, големите вноски по репарациите, кредитните кооперации и другите борби с мизерията от 20те години.Но за 30те данните са добри, ако може автора да посочи източници, тъй като възмерявам да го цитирам,а това няма да стане без проверка на цифрите.
Иначе благодаря за информацията, ако се потвърдят цифрите спокойно ще може да е добър източник на данни.
цитирай
2. monarchism - Специално тук е засегнат периода ...
06.02.2010 13:15
Специално тук е засегнат периода след 1929 г. и предимно по времето на авторитарното управление на Н.В. Цар Борис III. Разбира се, че не всичко е написано. Подготвям още материали за икономиката на Третото Българско Царство. Хубаво щеше да е ако имам повече време да се занимавам със статиите. :)
През 20-те години има мизерия, както и в цяла Европа, вследствие на Европейската война, а специално за България и поради управлението на Стамболийски. Напредъка в икономическото развитие на Царството започва с управлението на Сговора и проф. Цанков. За няколко години Царството излиза от кризата. Края на 20-те и Голямата депресия засяга в много по-малка част България.

За източниците - трябва да потърся, но мисля че част от написаното беше от икономически труд на Любен Беров. Останалото е взето от статия във вестник "Македония" - http://www.promacedonia.org/v_mak/1999/mak24_4_9.html

Не знам с кои данни ще ги сравняваш, но все още в Университетската библиотека трябва да има достъп до "Статистически годишник на Царство България", който дава яснота за 30-те години на XX век. Навремето имах повече време и съм се ровил доста. За съжаление не разрешаваха да се снима, а по онова време нямаше още цифрови апарати или телефони с камери. :)
Ако се интересуваш от темата на научно ниво - това е твоята книга.
цитирай
3. monarchism - Не съм сигурен, но ако не ме лъже п...
06.02.2010 13:18
Не съм сигурен, но ако не ме лъже паметта статистика за периода преди Европейската война няма. Точните данни за следвоенния период.
цитирай
4. анонимен - вижте
07.02.2010 12:29
Алманахъ Царство България - там е описана цялата промишленост в Фердинандово време
цитирай
5. monarchism - Алманахъ Царство България - там е ...
08.02.2010 11:22
анонимен написа:
Алманахъ Царство България - там е описана цялата промишленост в Фердинандово време

http://lh4.ggpht.com/_5zs61QSiTCM/SpZM98t6gJI/AAAAAAAAGbU/9bAWCbNE64E/s576/IMG_6061.JPG

Колко е лесен за откриване обаче?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: monarchism
Категория: Политика
Прочетен: 1615605
Постинги: 205
Коментари: 2305
Гласове: 2542
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31
Блогрол
1. Новъ Завeтъ
2. Блогътъ на Мартинъ (Crusader)
3. Блогътъ на Роялистъ
4. Блогъ - Иконимика за масите
5. Блогътъ на Меркаторъ
6. Блогътъ на Каравеловъ
7. Блогътъ на Димитъръ (thetrooper)
8. Журналътъ на Антонъ
9. Блогъ "Борба за Силна България"
10. Блогъ "Гота" - сайтъ за Българската аристокрация
11. Блогъ "Дворцова свита"
12. Блогъ "Дворците въ България"
13. Блогъ "Аристокрация БГ"
14. Националенъ светогледъ
15. Моятъ каналъ въ Youtube
16. Патриархътъ на Българската история - д-ръ Ганчо Ценовъ
17. "Кроватова България и покръстването на българите"
18. Книги на Монархическо-консервативенъ съюзъ
19. Монархически организации въ света
20. Списание "Геополитика"
21. "Консервативно - монархически клубъ" - Полша
22. "Право и справедливостъ" - Полша
23. Националенъ Консервативенъ Форумъ
24. "Македонска Трибуна"
25. Политически партии и организации, на които симпатизирамъ
26. Великите учени за Вярата си въ Бога
27. Бразилска монархия - принцъ Луишъ де Браганша
28. Църква на истинските православни християни
29. Документи за Църквата на истинските православни християни