Монархистъ - Kонсерваторъ :: Икономика на Третото Българско Царство III

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

08.03.2010 09:40 - Икономика на Третото Българско Царство III

Автор: monarchism Категория: Политика

Прочетен: 2593 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 09.03.2010 13:22

Търновската конституция създава условия за естественото развитие на производителните сили. Последните свободно се разгръщат и днес хвърлят сянка над жалките комунистически отношения.
След установяването на основния закон в България на 16 април 1879 г. ОНС на своите сесии гласува редица закони за земята (Държавен вестник бр. 93 от 17.12.1879 г.; бр. 95 от 23.12. с.г.; бр. 10 от 5.2.1885 г.), които създават възможност на почти всички селяни да се превърнат в производители, като не само задоволяват своите нужди от храна, но предлагат продукция и на пазара. Така през 1887 г. около 27% от селските стопани били с 20 дка земя, 33% с 50 дка, а останалите със земя до 100 дка. Едрите земеделски стопани са около 35-40. показателен пример за прогресивността на Търновската конституция е фактът, че въпреки огромните задачи, които стоят пред новата държава на българите – изграждане на пътища, железници, пристанища, училища, просветни, културни и държавни сгради, въоръжението на армията и пр. (включително 1 млн. Златни рубли окупационни разноски за руската войска), тази държава намираща се в зародиш, така успява да регулира данъците, че те не се отразяват пагубно на главната тенденция – простор и свобода за частната инициатива и повишаване материалното и духовното благосъстояние на българина. Естествено е, че основната част от данъците се носи от селяните, тъй като те са основната маса на производителните сили през това време. Общият брой на жителите на разделена България е 3 000 000, от тях селяните броят 2 2121 547 души. В края на 1889 г. земеделските каси са издали записи за 22 423 548 лв., което значи, че всеки земеделец е дължал по 10 лв. – а сега?!
До края на 1911 г. у нас е имало 81 680 занаятчии производители, докато броят на “наемните работници” е бил около 40 000. Това ни показва, че експлоатацията не е в преувеличения комунистически пропаганден вид, а естествен човешки атрибут.
През периода 1879-84 г. са основани 23 предприятия, през 1885-89 г. – 33, а през 1890-94 г. – 54 предприятия. Вносът на машини за 1891-95 г. е 2 и половина пъти по-голям от целия внос до 1889 г. За периода 1887-9 г. са внесени машини за 2 650 000 златни лева, а между 1891 и 1895 г. за 6,5 милиона златни лева. Вложенията в промишлеността капитал през 1894 г. е 10 916 000 лева, а през 1911 г. възлиза на 87 590 565 златни лева. Годишната промишлена продукция е повече от ѕ от това, което се внася от чужбина: 130 000 000 лв. собствена промишлена продукция срещу 162 000 000 лв. внос. Стойността на употребяваните в индустрията машини през 1886 г. е 900 000 лв., а през 1911 г. е 115 000 000 лв. – т.е. тяхната стойност е увеличена 130 (!) пъти. Голямо развитие бележи и търговията. Вътрешният търговски оборот през 1911 г. е над 700 млн. лв. Вносът през 1887 г. е 64 млн. лв., а износът е 40 млн. лв. През 1911 г. вносът е 200 000 000 лв., а износът 186 млн. лв., т.е. една разлика между внос и износ, която говори за едно прогресивно нарастване на ефикасността на търговията.
Банковото дело също бележи успех. БНБ, създадена през 1879 г. с 2 000 000 лв. капитал, през 1885 г. разполага с 10 000 000 лв. капитал. На тази банка е възложена касовата служба на държавата. През 1885 г. е създадена най-стабилната банка в страната – Търговската банка, създадена от Народната партия. През 1881 г. е създадена Българска кредитна банка от Стамболовата партия – една стабилна и престижна банка.
За големите успехи на икономиката по това време говори и банковото обръщение. Въпреки отделянето на големи суми за държавни строежи, подържане и въоръжение на войската, обръщението през 1885 г. е 213 000 лв., а през 1898 г. е 3 156 000 лв. – т.е. 16 пъти повече. Трябва да се подчертае, че при това състояние на нещата, златното покритие не само се запазва или малко се увеличава, а напротив нараства от 1 900 000 на 3 270 000 златни лева.
В резултат на всички тия неща, взети в тяхната цялост, се повишава жизненото равнище на българина и раждаемостта на населението. Според преброяването през 1880 г. за княжеството и 1884 г. на Източна Румелия, България е имала 2 007 919 жители в княжеството и 942 680 в източна Румелия. През 1892 г., България брои вече 3 310 713 жители; през 1900 г. 3 744 233, а през 1910 г. – 4 337 513 жители. Това означава, че за 29 години населението се е увеличило с 50 %. Трябва да се припомни, че точно в този период от България са се изселили 300-350 хиляди мохамедани и около 80 000 българи, а са се преселили от други наши и чужди земи около 140 000 българи.

По Цеко Цеков. Търновската конституция – “буржоазна експлоатация?” – сп. “Борба”, юни 1990 г.
“Царски вестник” – брой 3(8) 1993 г.

Нагоре