Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.07.2010 11:41 - Консервативната революция
Автор: monarchism Категория: Политика   
Прочетен: 3106 Коментари: 0 Гласове:
3



Идеята за “консервативната революция”

получила развитието си в трудовете на световно известни мислители от първата половина на ХХ-ти век като Освалд Шпенглер, Карл Шмит, Ернст Юнгер, Мартин Хайдегер или Артур Мьолер ван ден Брук, и задълбочена по-късно от новата европейска десница (Юлиус Евола, Ален дьо Беноа и др.). В основата и е радикалното преразглеждане на традиционната схема, противопоставяща противниците и привържениците на промените, съгласно която десницата почти автоматично се отъждествява с реакцията (и консерватизма), а левицата – с прогреса. Привържениците на концепцията за “консервативната революция” разглеждат този проблем по съвършено различен начин. Признавайки промените за неизбежни, революциите – за породени от органични причини, а социалното движение за исторически предопределено, те излизат далеч извън рамките на традиционния консерватизъм, лансирайки собствен “консервативен проект”, притежаващ специфична политическа, социална, културна и икономическа динамика. Според тях, структурата на обективната тенденция към модернизация и прогрес, следва да се гради по начин, съвършено различен от стандартните “леви” и “либерално-прогресистки” схеми, подкрепящи промените заради самите промени, движението заради самото движение и революцията заради самата революция.

За разлика от тях, идеолозите на “консервативната революция” смятат, че революционният проект следва да се реализира единствено в рамките на конкретния си исторически контекст, като бъде съхранено всичко онова от историческото наследство и традицията, което си струва да бъде запазено, разрушавайки в същото време елементите (институциите), препятстващи модернизацията и ерозиращи вечните и присъщи на всички етапи от човешкото и националното развитие ценности.

Българският модел на прехода

Днес България изживява изключително тежка криза. Причината за която се корени тъкмо във факта, че нашата “нежна революция” през последните 12 години се реализира като ултралиберална, а не като “консервативна”. Разбира се, рухването на комунизма бе исторически неизбежно, моделът му на “догонващо развитие” бе съвършено изчерпан още в началото на 80-те, а връщането към него е вече обективно невъзможно, напук на онова, което си въобразяват обявяващите се за “леви консерватори” носталгично настроени маргинали от крайната неокомунистическа левица. И, както при всяка лява или либерална революция, от нея загубиха всички. Онова, което бе обречено да рухне, действително рухна, но създалият се вакуум бе запълнен не от очакваните с толкова надежда строители на "модерния и ориентиран към бъдещето български капитализъм”, а от псевдокапиталисти, обслужващи почти изключително чужди, при това конюнктурни, интереси. За съжаление, причините за икономическата разруха и съпътстващата я морална криза продължават да се търсят не там, където трябва. Левицата (особено крайната) упорито лансира тезата, че причина за краха е заговорът на “предателите-перестройчици”, докато в средите на либералите все още битува не по-малко абсурдната теза за “съпротивата на неокомунистите и ченгетата срещу реформите”, като главен фактор за техния провал. Разбира се, митът за “заговора” е най-простото обяснение, особено, когато обективният анализ заплашва да срути априорно приетата и неосмислена критически хипотеза, превърната в аксиома. Очевидно е, че българската ляво-либерална “нежна революция” се провали тотално. Да ни измъкне от блатото, преди да сме затънали окончателно в него, може единствено

“Консервативната революция”

т.е. революция отвъд сегашната ни левица и либерална десница, отвъд ултралибералните модернизатори и ултралевите псевдоконсерватори-неокомунисти, отвъд прогресистите и традиционалистите, сляпо идеализиращи миналото. Предвид спецификата на прехода, подобна “революция” е по силите единствено на една “нова десница”, с каквато за съжаления България все още не разполага, но чието формиране вече тече през последните няколко години. Способна да излезе извън рамките на традиционното противопоставяне между модернизационния проект и липсата на всякакъв проект, т.е. между развитието и стагнацията, променяйки радикално онова, което действително се нуждае от промяна и съхранявайки (и дори издигайки на качествено нов етап) онези ценности, които неведнъж в трудни моменти са ни помагали да оцелеем като нация. Идва времето на диференцирането и всички штампи и банални обяснения за случващото се около нас и с нас следва да бъдат отхвърлени и преодолени. Просто защото реалността е далеч по-сложна от вулгарните схеми, опитващи се да я обяснат.

Нима капиталистическия модел се базира единствено върху идеите на крайния либерализъм? Нима съществува само един път към постигането на икономически и духовен просперитет? Нима “цивилизационният избор” не се определя преди всичко от органичната културно-историческа съвместимост на една нация с въпросната цивилизация, а се изчерпва само с принадлежността и към една или друга икономическа или военна организация?

Новата концепция за модернизацията на България

следва да се опре на собствен специфичен и алтернативен футурологичен проект, основаващ се върху приемствеността , но не с изкуствено наложеният ни в продължение на половин век комунистически модел, а с традиционния път на развитие на българската държава в хилядолетната и история.

Истината е, че процесът на реформи у нас трябва да бъде оглавен от “консервативни революционери”. Именно да бъде оглавен, а не спрян. Да бъде насочен в правилната посока, а не да го “приключат”. Значителна част от българския елит обаче, като че ли не е наясно с това. Жалко, защото тази проста истина, все още непонятна на политолози и анализатори, интуитивно се усеща от най-широки слоеве в нашето общество. Които неслучайно масово гласуваха на последните избори за Царското движение, виждайки в Симеон ІІ именно “консервативния революционер”, способен да разчупи порочната ляво-либерална рамка на досегашния преход, успешно съчетавайки модернизацията и традицията. Съвсем друг, разбира се, е въпросът, дали точно НДСВ ще се окаже способно да реализира на практика българската “консервативна революция”. Дали заради очевидния външен натиск, дали заради факта, че на ключови постове в управлението внезапно се оказаха хора, неспособни да излязат от омагьосания кръг на ултралибералните рецепти и лявата, псевдосоциална реторика, правителството засега не оправдава очакванията на избирателите. Това обаче не променя особено нещата. Защото процесът на формиране на “нова десница” (т.е. на политическа сила - обективен носител на идеята на “революционния консерватизъм”) в България продължава и, както се вижда, дори се ускорява. Днес все още се задъхваме, робувайки на фалшиви, заимствани отвън рецепти, и привични стереотипи, плод на доскорошната национална дегенерация, стари грешки и провали и неизживени заблуди. Нещата обаче трябва най-после да се променят. Защото ние или ще изпаднем окончателно от общността на цивилизованите и развити нации, или все пак ще осъществим своята “консервативна революция” и, превръщайки се в просперираща икономически и културно национална държава, отново ще си извоюваме достойно място сред тях. А що се отнася до мястото на истинските консерватори, днес то е в първите редици на модернизаторите на България!

Със съкращения.

Източник - members.tripod.com/~nie_monthly/nie11_01/kons_revolutia.htm



Тагове:   революция,


Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: monarchism
Категория: Политика
Прочетен: 2093284
Постинги: 205
Коментари: 2305
Гласове: 2546
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Новъ Завeтъ
2. Блогътъ на Мартинъ (Crusader)
3. Блогътъ на Роялистъ
4. Блогъ - Иконимика за масите
5. Блогътъ на Меркаторъ
6. Блогътъ на Каравеловъ
7. Блогътъ на Димитъръ (thetrooper)
8. Журналътъ на Антонъ
9. Блогъ "Борба за Силна България"
10. Блогъ "Гота" - сайтъ за Българската аристокрация
11. Блогъ "Дворцова свита"
12. Блогъ "Дворците въ България"
13. Блогъ "Аристокрация БГ"
14. Националенъ светогледъ
15. Моятъ каналъ въ Youtube
16. Патриархътъ на Българската история - д-ръ Ганчо Ценовъ
17. "Кроватова България и покръстването на българите"
18. Книги на Монархическо-консервативенъ съюзъ
19. Монархически организации въ света
20. Списание "Геополитика"
21. "Консервативно - монархически клубъ" - Полша
22. "Право и справедливостъ" - Полша
23. Националенъ Консервативенъ Форумъ
24. "Македонска Трибуна"
25. Политически партии и организации, на които симпатизирамъ
26. Великите учени за Вярата си въ Бога
27. Бразилска монархия - принцъ Луишъ де Браганша
28. Църква на истинските православни християни
29. Документи за Църквата на истинските православни християни