Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.07.2012 13:13 - Размисли относно "дясното" политическо пространство
Автор: monarchism Категория: Политика   
Прочетен: 10011 Коментари: 14 Гласове:
8

Последна промяна: 21.06.2013 11:57

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image


    Дълго се двоумѣхъ дали следъ 22 години преходъ би било удачно да губя времето си въ политологични писания на тема „дѣсно и лѣво“. Това сѫ, така да се каже, христоматийни нѣща, „а, б, в“ на политологията като наука, които за огромно съжаление за по-голѣмата часть отъ съвременното българското общество нѣкакъ си останаха неясни понятия.

Повече за генезисътъ и разликата „дѣсно / лѣво“ -

monarchism.blog.bg/politika/2010/06/15/elitarizym-sreshtu-egalitarizym.561949

monarchism.blog.bg/politika/2010/01/11/monarhiia-ili-republika.470317

     Втората свѣтовна война се явява главния „вододѣлъ“ на съвременното „дѣсно и лѣво“. Тя завърши съ крахъ на дѣснитѣ сили и съ тържеството на лѣвичарскитѣ течения – комунизъмъ и либерализъмъ. Въ Европа дѣсното политическо пространство се денацифицира и се разграничи отъ типичното консѣрвативно мислене на европейскитѣ монархии преди Първата свѣтовна война, на военнитѣ (фашистки) монархии преди Втората свѣтовна война, отъ силната роля на църквата, героичното начало и старата европейска аристокрация.
     Консѣрвативното бе набедено за назадничаво, а църквата и аристокрацията за основни виновници за създалото се положение. Часть отъ Централна и цѣла Източна Европа потънаха въ мрака на комунизма. Тамъ дѣснитѣ намѣриха смъртьта си или пропилѣха живота си по концетрационни лагери. На западъ обществата тръгнаха сѫщо по лѣвъ пѫтъ – пѫтятъ на либералната демокрация и егалитарното мислене. Съ малки изключения като Испания и Португалия, въ Европа бе създадена една общность отъ държави, които прегърнаха либералния моделъ на (де)структуриране на социалнитѣ структури. Дѣсното политическо пространство бе подменено съ т. нар. „християн-демокрация“ – една либерална доктрина съ второстепенни дѣсни нюанси. На това ново „дѣсно“ му бе позволено да заеме мѣстото на традиционното европейско дѣсно, да мимикрира и да завладѣе позициитѣ му съ претенциитѣ да бѫде единствено, по-модерно и по-добро отъ ретрограднитѣ „виновници“ за бедствията отъ дветѣ свѣтовни войни. Дѣсното политическо пространство обаче следва да
има политическа и историческа приемственость. Революционното е противно на консѣрвативното свѣтоусѣщане. По сѫщество християн-демократическитѣ партии сѫ приемници на центристкитѣ (либерални) партии преди и между дветѣ свѣтовни войни. Такъвъ е случаятъ съ западно-германскитѣ срѣди и започната социал-либерална революция на Конрадъ Аденауеръ, водещъ политикъ отъ Центристката партия и известенъ деятѣлъ на Ваймарската република. Подетиятъ отъ него „християн-демократиченъ“ преломъ обхваща по-голѣмата часть отъ Западна Европа. По политически причини въ Германия не бе направенъ опитъ за възраждане на традиционната дѣсница. Християн-демокрацията обаче бе утвърдена въ европейски мащабъ и отъ водещитѣ британски "неоконсѣрвативни" срѣди. Така напримѣръ баронеса Маргаретъ Тачъръ и нейниятъ „неоконсѣрватизъмъ“ се противопоставиха на традиционното дѣсно. „Тачъризмѫтъ“ и днесъ се явява дѣсно-центристка политическа визия, която „трѣбва да се разпространи въ странитѣ отъ Източна Европа следъ падането на комунизма“ по думитѣ на самата радетелка на това движение.
    Следъ Втората свѣтовна война всичко въ Европа бе подменено – консѣрвативнитѣ монарси и аристократи съ либерални еквиваленти; Православнитѣ и католически църкви съ червени икуменически креатури подвластни на безбожната власть; буржоазията въ соц. странитѣ съ слой отъ червени капиталисти-олигарси; творцитѣ отъ различни културни области съ простовати чалгаджии; традиционното дѣсно съ либералнитѣ „християн-демокрация“ и „неоконсѣрватизъмъ“ и т. н.

    Какво е положението въ България? Следъ 1990 г. за дѣсна бе нарочена една партия съ крайно либерални виждания, съставена отъ множество различни по политическа ориентация хора (включително „бивши“ комунисти), обединени отъ фалшивъ „перестроиченъ антикомунизъмъ“. Двадесеть и две години по-късно все още за етикета „дѣсенъ“ се борятъ разни либерали съ комунистическо минало. Защо се случва това? Нима истински дѣснитѣ нѣматъ представителство? Да, нѣматъ. Колкото и да се дразнятъ либералитѣ въ основата на дѣсното пространство стоятъ: Църквата, Монархътъ и Аристокрацията. Нашиятъ опитъ за собствена аристокрация бе унищоженъ още въ първитѣ месеци следъ 9-ти септемрви 1944 г. Православната църква пъкъ тотално бе заличена и набързо замѣнена съ послушенъ безблагодатенъ придатъкъ на КГБ и ДС, чиито комунизирани „служители“ и до день днешенъ отвращаватъ малкото сѫществуващи вѣрващи съ атеизма и сребролюбието си. Останала бе една единствена възможность за възраждане на традиционното дѣсно – монархическата институция.
    Често ме питатъ, „що за монархистъ си щомъ не признавашъ Симеонъ Сакскобургготски за български царь?“ Или: „що за дѣсенъ си при положение, че не припознавашъ Иванъ Костовъ и ДСБ?“ Винаги се усмихвамъ и отговарямъ на невежеството: „Принципѣнъ.“ Да, имамъ себе си за принципѣнъ човѣкъ и никога не бихъ подкрепилъ единъ истински предатѣлъ на традиционната дѣсна идея и собствения си народъ, какъвто безсъмнено е клетвопрестѫпникѫтъ, комунистическиятъ слуга, „либералниятъ царь“ - Симеонъ Сакскобургготски. За Иванъ Костовъ и неговата съветска секта ми е безинтересно да пиша. ДСБ не е нищо повече отъ една неолиберална партия съ единъ несменѣемъ лидеръ съ социал-демократически възгледи, почитатѣлъ на еретика-комунисть Дъновъ и източно-философскитѣ еретични практики. Толкова за тѣзи радетели на лѣвото. Единиятъ е аутъ отъ „голѣмата“ политика, на другиятъ му предстои. По-важното обаче е кой и какво ще дойде на тѣхно мѣсто. На хоризонта се виждатъ единствено либерални творения. Не си правя илюзии – Европа е заразена съ лѣвитѣ идеи на егалитаризма и неомарксизма. Либералното начало („мекиятъ комунизъмъ“) е заеалъ водещи позиции. Разбира се трѣбва да се има предвидъ, че традиционното дѣсно между дветѣ свѣтовни войни бе неразривно свързано съ фашисткитѣ идеи (всѫщностъ тѣ произлизатъ отъ традиционно дѣсни срѣди) и всѣка политическа приемственость въ странитѣ отъ Осьта би била равносилна на самоубийство. По-важното за менъ обаче е доколко сѫ запазенитѣ вѣрващи християни въ тѣзи погубени страни.
    Въ голѣмъ брой отъ европейскитѣ държави все още има запазени консѣрвативни ядра, има съпротива, а има, защото има църкви и вѣрващъ народъ, който не се сеща за Бога само по голѣмитѣ праздници. Дори въ страни, удавени въ кръвь отъ болшевишкитѣ злодеи има достатъчно на брой християни, обединени въ множество християнски организации и партии. Добъръ примѣръ е Полша, кѫдето сѫществуватъ различни по численость консѣрвативно-католически формирования. За 22 години какво се случва у насъ? Кѫде е нашата православна „Право и Справедливость“? Ами нашата православна „Лига на Българскитѣ семейства“? И ако приемемъ, че разрушителната сила на русофилията и комунизма не е била така силна върху католическитѣ държави, то какъ да си обяснимъ явлението, че въ страни като Грузия, Украйна, Молдова и др. сѫщо има запазени консѣрвативни ядра, които обаче (за разлика отъ червенитѣ кхмѣри отъ „БПЦ“) не обвързватъ православната си вѣра съ сѣргианитѣ отъ съветската „патриаршия“? Възможно ли е отъ единъ отъ най-консѣрвативнитѣ народи въ Европа, мнозинството отъ българитѣ да е превърнато въ стадо отъ тотално разюздани и неморални типове,
които никога не сѫ разгръщали Библията? Какъ така въ Молдова има млади жени, които ходятъ на църква съ покрита глава и които „познаватъ“ само единъ партньоръ въ живота си, а у насъ (доколкото ги има) такива се смѣтатъ за „смотани“, „безинтересни“, „бабички“ и пр.? Защо млади мѫже въ Грузия смѣтатъ интимнитѣ отношения съ много жени за нѣщо срамно, а българскитѣ мѫже за нѣщо похвално? Защо въ Румъния (?!) голѣмъ брой отъ хората, когато минаватъ покрай черква спиратъ и се прекръстватъ, а тукъ, когато нѣкой го направи, го считатъ за лудъ?
   Срамно е положението въ България. Духовната нищета е потресаваща, а породената отъ нея липса на ценностна система смайваща. Православнитѣ българи сѫ сѣриозно малцинство. Причинитѣ за това сѫ както исторически, така и политически. Интересно е да се отбележи, че консѣрвативнитѣ политически организации въ Третото Българско Царство сѫ били приближени до Двореца – напримѣръ „Ратници за напредъка на българщината“, „Съюзъ на българскитѣ фашисти“ и др. По време на цѣлата ни история отъ 1878 г. до 1944 г. не сме имали истински консѣрвативна партия или организация, която да „общува“ на високо ниво съ Екзархията. Причина за това споредъ менъ сѫ крайно русофилски настроенитѣ екзарси (безъ Антимъ) и разминаването съ дѣсната геополитическа ориентация, започната отъ Стефанъ Стамболовъ – про-Mitteleuropa, анти-Русия, продължена отъ Н. В. Царь Фердинандъ (анти-Антанта,
про-Централни сили) и синътъ му Н. В. Царь Борисъ III – про-Оста, анти-Антифашистката коалиция. Отдѣлни личности отъ висшия клиръ, както и отъ бѣлото духовенство сѫ подкрепѣли дѣснитѣ организации, имали сѫ „германофилска“ (по сѫщество европейска) геополитическа позиция, но като цѣло Екзархията си остава подъ руско опекунство (въпрѣки схизмата отъ 1872 г.).

     И така, православнитѣ българи у насъ сѫ малцинство (може би 3%), а либералитѣ сѫ окупирали дѣсното пространство крещейки за повече свобода и права на малцинствата, за съвмѣстно съжителство, узаконяване на гей „бракове“ и т.н., заклеймявайки религиозното възпитание на младитѣ поколѣния като нѣщо отживѣло и срѣдновѣковно. Старитѣ поколѣния комунизирани, новитѣ либерализирани. Естествено при една такава ситуация нѣма какъ да се създаде традиционна дѣсна организация, нѣма интересъ и необходимость, тя не е нуждна на потъналитѣ въ хедонизъмъ и релативизъмъ българи. Съвсемъ отдѣленъ е въпросътъ съ селячеството (основенъ компонентъ на дѣсната политическа мисъль е аграрианизмѫтъ) и срѣдната класа, които винаги сѫ били грѫбнака на патриархалното общество. Срѣдната класа ли създава вѣрващитѣ хора или християнитѣ създаватъ срѣдната класа?

    Въ заключение, дано Богъ се смили надъ българския народъ, дано го изведе отъ тъмнината на атеизма и езичеството за да спаси душата си и макаръ и последенъ отново да се включи въ борбата срещу интернационалния Лѣвъ фронтъ.

 „Дѣснитѣ пѫтища Господь наглежда, а лѣвитѣ сѫ развалени “, притчи Соломонови 4: 28.

  Аминъ!

 image



Гласувай:
8



1. dimenzed - Дано, чул те Бог! :)
23.07.2012 15:11
Дано, чул те Бог! :)
цитирай
2. monarchism - Дано, чул те Бог! :) Аминъ!
23.07.2012 15:49
dimenzed написа:
Дано, чул те Бог! :)

Аминъ!
цитирай
3. thetrooper - Десни хора в България има, дясна партия - не.
23.07.2012 22:24
Българската дясна партия предстои да се създаде, но за да бъде истински дясна, тя трябва да стъпи върху десните фундаменти. Като за начало трябва да се заявят 4 политики, които да се изведат като национални приоритети:
1. Стремеж към налагане на "железен" правов ред.
2. Популяризиране на ценностите (семейни, християнски, национални).
3. Издигане на образованието в култ.
4. Свободна икономическа среда и подкрепа на предприемчивите членове на обществото.
Десният човек е преди всичко успешният човек - този, който знае, може и има самочувствие поради това, а не мрънкащия лузър и комплексар.
Бъдещата дясна партия трябва да се стреми да представлява политически тези обществени слоеве, които спазват законите и създават обществен продукт, и същевременно ясно да заяви, че не желае да представлява онези, които си изхвърлят боклука през балкона, шофират с превишена скорост и/или след употреба на алкохол и живеят "от далавера на далавера". И да показва коит са "новите герои" на България - почтените, инициативни и трудолюбиви хора.
цитирай
4. monarchism - Българската дясна партия предстои ...
23.07.2012 22:55
thetrooper написа:
Българската дясна партия предстои да се създаде, но за да бъде истински дясна, тя трябва да стъпи върху десните фундаменти. Като за начало трябва да се заявят 4 политики, които да се изведат като национални приоритети:
1. Стремеж към налагане на "железен" правов ред.
2. Популяризиране на ценностите (семейни, християнски, национални).
3. Издигане на образованието в култ.
4. Свободна икономическа среда и подкрепа на предприемчивите членове на обществото.
Десният човек е преди всичко успешният човек - този, който знае, може и има самочувствие поради това, а не мрънкащия лузър и комплексар.
Бъдещата дясна партия трябва да се стреми да представлява политически тези обществени слоеве, които спазват законите и създават обществен продукт, и същевременно ясно да заяви, че не желае да представлява онези, които си изхвърлят боклука през балкона, шофират с превишена скорост и/или след употреба на алкохол и живеят "от далавера на далавера". И да показва коит са "новите герои" на България - почтените, инициативни и трудолюбиви хора.

Здравей,

Десният човек е преди всичко вярващият, "практикуващ" Християнин. Всичко останало, което си написал е последствие от това.

В политически план - десният човек не е революционер, а приемник и продължител на идеите на десните организации в миналото, съобразени разбира се със съвременната политическа обстановка.

С "православни" атеисти и релативисти истинско дясно няма. В "нео-дясното" може, но то и за това не е истинско.
цитирай
5. thetrooper - Така е, но за да стане един човек &...
23.07.2012 23:08
Така е, но за да стане един човек "практикуващ" Християнин, първо някой трябва да го заведе в Храма. А за да стане това, е задължително да бъдат възстановени институциите, който формират човешката личност - Семейство, Училище, Църква, Казарма.

Приемствеността е много важно нещо, но самия акт на заявяване на приемственост с десните политически сили отпреди ВСВ няма да доне се кой знае какво, поради простата причина, че много хора не са наясно какво представлява българската десница от онова време. Нужно е преди всичко да се разясни какво е това и защо трябва да се върнем към "добрия пример" Царство България.
цитирай
6. monarchism - Така е, но за да стане един човек &...
23.07.2012 23:16
thetrooper написа:
Така е, но за да стане един човек "практикуващ" Християнин, първо някой трябва да го заведе в Храма. А за да стане това, е задължително да бъдат възстановени институциите, който формират човешката личност - Семейство, Училище, Църква, Казарма.

Въпрос на държавна политика. Проблемът у нас е липсата на истински десни хора - представители на традиционното дясно. Ще трябва да се примирим с някакви "нео" формати, което е нелепо имайки предвид какви консервативни организации имат останалите европейски страни. Но това е положението.
цитирай
7. feldmarschall - Това са клишета...
28.07.2012 17:28
Дясно, ляво, център...всичко това са измислени от чифутите понятия за разделяне на един народ за да може да бъде управляван по-лесно. Особено за малки народи като българския подобно разделение е пагубно. Разделителната ивица трябва да е националисти и такива служещи на чужди интереси и допринасящи за ерозирането на националната държава.
цитирай
8. monarchism - Дясно, ляво, център. . . всичко това ...
29.07.2012 22:56
feldmarschall написа:
Дясно, ляво, център...всичко това са измислени от чифутите понятия за разделяне на един народ за да може да бъде управляван по-лесно. Особено за малки народи като българския подобно разделение е пагубно. Разделителната ивица трябва да е националисти и такива служещи на чужди интереси и допринасящи за ерозирането на националната държава.

Напротив, именно лявото ерозира нацията, а дясното я обединява.
Национализмът не е политическа идеология, но е част от дясното политическо пространство.
цитирай
9. feldmarschall - Абе...
08.08.2012 07:17
Абе нали ти казвам, че национализмът е извън тази рамка ляво-център-дясно, понятия измислени от чифутите с цел разделяне на даден народ/народи. Национализмът е чувство, което стои на психологическа основа. Чувство на солидарност между хора с общ произход, култура, език и т.н.

Забележка: Тук изключваме религията.
цитирай
10. monarchism - Абе нали ти казвам, че национали...
08.08.2012 12:14
feldmarschall написа:
Абе нали ти казвам, че национализмът е извън тази рамка ляво-център-дясно, понятия измислени от чифутите с цел разделяне на даден народ/народи. Национализмът е чувство, което стои на психологическа основа. Чувство на солидарност между хора с общ произход, култура, език и т.н.

Забележка: Тук изключваме религията.

Повтарям се:

Лявото ерозира нацията, а дясното я обединява.
Национализмът не е политическа идеология, но е част от дясното политическо пространство.
цитирай
11. monarchism - не е изключено и да са продукт на ю...
14.09.2012 00:09
danailvdimitrov написа:
не е изключено и да са продукт на юдео-масонската идеология наречена демокрация с цел да се разбие общественото внимание. Втози смисъл съм склонен да се съглася с "фелдмаршала" по-горе.

Термините “ляво” и “дясно” в политиката се появяват по времето на Френската революция. Именно левите са носителите на демокрацията. Не виждам кое му е юдео-масонското на дясното?
цитирай
12. monarchism - В този блог има предостатъчно ст...
15.09.2012 16:07
В този блог има предостатъчно статии за боговдъхновеността на монархията. Именно тя се явява истинското дясно, както по-горе отбелязах - тези термини се появяват по времето на Френската революция - десните, пазители на Монархията, Църквата и йерархията в обществото, левите, привърженици на егалитарните учения.

Не виждам кое е юдео-масонското на монархията?

Колкото до фашизмът - категорично не съм съгласен да се уеднаквява с левичарските течения. Фашизмът е военизиран продукт на монархическите среди, приемник на монархическите режими преди ПСВ и носител на консервативните им идеи.

Не виждам и кое е юдео-масонското на фашизма?
цитирай
13. monarchism - фашизмът е национал-социализъм по ...
24.09.2012 06:34
danailvdimitrov написа:
фашизмът е национал-социализъм по определение,ще рече национален социализъм. А е юдейски например по това че всичките му лидери са юдеи, като незаконния син на Ротшилд-Адолф Хитлер от австрийския еврейски род-Хюстер,чиято майка е прислужничка в дома на Ротшилд 6 месеца преди да се роди. Същият живее в една квартира в Швейцария с друг евреин Бланк-по известен като Ленин.И т.н и т.н и т.н

Към подобни изказвания трябва да се погледне сериозно, но от професионалист, защото са белег на силно влошено психическо здраве.

danailvdimitrov написа:
А монархизмът по своята същност няма как дя е нито ляв нито десен нито северен нито южен защото е центрична политическа система. Ти представяш лш си някой цар-десен? А какво си мислят че защитават т.нал "десни" си е техен върпос. Колко десни са евреинът Стефан Софиянски например или еврейката Надежда Михайлова или Соломон Паси-син и внук на комунисти . Това е само една мимикрия и нищо повече.

Отново се наблюдава пълно непознаване на термините "дясно" и "ляво" в политиката. Не е случайно, че съм дал няколко теми по този въпрос, няма кой да чете обаче.
цитирай
14. monarchism - фашизмът е национал-социализъм по ...
24.09.2012 06:35
danailvdimitrov написа:
фашизмът е национал-социализъм по определение,ще рече национален социализъм. А е юдейски например по това че всичките му лидери са юдеи, като незаконния син на Ротшилд-Адолф Хитлер от австрийския еврейски род-Хюстер,чиято майка е прислужничка в дома на Ротшилд 6 месеца преди да се роди. Същият живее в една квартира в Швейцария с друг евреин Бланк-по известен като Ленин.И т.н и т.н и т.н

Към подобни изказвания трябва да се погледне сериозно, но от професионалист, защото са белег на силно влошено психическо здраве.

danailvdimitrov написа:
А монархизмът по своята същност няма как дя е нито ляв нито десен нито северен нито южен защото е центрична политическа система. Ти представяш лш си някой цар-десен? А какво си мислят че защитават т.нал "десни" си е техен върпос. Колко десни са евреинът Стефан Софиянски например или еврейката Надежда Михайлова или Соломон Паси-син и внук на комунисти . Това е само една мимикрия и нищо повече.

Отново се наблюдава пълно непознаване на термините "дясно" и "ляво" в политиката. Не е случайно, че съм дал няколко теми по този въпрос, няма кой да чете обаче.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: monarchism
Категория: Политика
Прочетен: 2092854
Постинги: 205
Коментари: 2305
Гласове: 2546
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Новъ Завeтъ
2. Блогътъ на Мартинъ (Crusader)
3. Блогътъ на Роялистъ
4. Блогъ - Иконимика за масите
5. Блогътъ на Меркаторъ
6. Блогътъ на Каравеловъ
7. Блогътъ на Димитъръ (thetrooper)
8. Журналътъ на Антонъ
9. Блогъ "Борба за Силна България"
10. Блогъ "Гота" - сайтъ за Българската аристокрация
11. Блогъ "Дворцова свита"
12. Блогъ "Дворците въ България"
13. Блогъ "Аристокрация БГ"
14. Националенъ светогледъ
15. Моятъ каналъ въ Youtube
16. Патриархътъ на Българската история - д-ръ Ганчо Ценовъ
17. "Кроватова България и покръстването на българите"
18. Книги на Монархическо-консервативенъ съюзъ
19. Монархически организации въ света
20. Списание "Геополитика"
21. "Консервативно - монархически клубъ" - Полша
22. "Право и справедливостъ" - Полша
23. Националенъ Консервативенъ Форумъ
24. "Македонска Трибуна"
25. Политически партии и организации, на които симпатизирамъ
26. Великите учени за Вярата си въ Бога
27. Бразилска монархия - принцъ Луишъ де Браганша
28. Църква на истинските православни християни
29. Документи за Църквата на истинските православни християни