Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.08.2013 13:05 - Речъ на проф. Ал. Цанковъ - 27.09.1944 г.
Автор: monarchism Категория: Политика   
Прочетен: 2827 Коментари: 0 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image


Б Ю Л Е Т И Н Ъ

№ 1452

на прислушанитѣ чужди радиостанции, предаващи на бълг. езикъ Срѣда, 27 септемврий 1944 г.

-O-




ДОНАУ: отъ 21.00 ч. до 21.30 ч.


ПРОГРАМНАТА РЕЧЬ НА МИНИСТЪРЪ-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНО ПРАВИТЕЛСТВО, Г-НЪ ПРОФ. АЛЕКСАНДЪРЪ ЦАНКОВЪ.




Българи![1]

    Днешниятъ день е единъ отъ праздницитѣ въ най-новата история на Европа. На днешния день преди 4 години бѣ подписанъ Тристранниятъ пактъ съ великия германски Райхъ, фашистска Италия и Япония. Тия три велики сили, които, съюзени образуватъ една непобедима общность, рѫководени отъ смѣли и далновидни държавни мѫже, чиито имена съ право ще се наредятъ между имената на най-великите мѫжѣ въ историята, обявиха въ този день походъ противъ едно зло, противъ най-голѣмото зло за днешна Европа, противъ болшевизма, противъ онази сурова рушителна сила, надигаща се изъ степитѣ на Изтока, която заплашваше да разбие и унищожи европейската цивилизация, изградена презъ много вѣкове чрезъ труда, борбитѣ и жертвитѣ на много поколения.  

   Тази епична борба продължава. 

   Отъ изхода на тази борба зависи свободата ка Европа, въ частность сѫдбата на нашата скѫпа родина. България се бѣ присъединила къмъ тази коалициа на Тристранния пактъ.

  Едно подло правителство, което на драго сърдце бѣ готово да извлѣче предимствата отъ този пактъ, което, обаче, бѣ по-малко готово да поеме борбата, която бѣше станала необходима; избѣгна чрезъ предателство задълженията, които бѣше поело спрямо силитѣ отъ Тристранния пактъ.

   Националното българско правителство отрича това предателство и обявява отново принадлежностьта на България къмъ Тристранния пактъ, както и непоколебимата си решителность да продължи борбата въ духа и опредѣленията[2] на Тристранния пактъ до крайна победа на страната на Германия. 

  Вземайки това решение, националното българско правителство знае, че като единственъ и действителенъ застѫпникъ на интересите на българския народъ, то действува споредъ наговитѣ чувства и политическата му воля.

  Борбата е трудна, тя иска жертви, но въ нея всѣки народъ, който иска да заслужи свободата си, е дълженъ да вложи всичкитѣ си сили. Тая борба съ разни перипетии може би ще продължи още дълго време. Но едно нѣщо може да се предвиди: каквито и да сѫ трудноститѣ, каквито и да сѫ перипетиитѣ на борбата, колкото и време тя да продължи, тя единъ день ще завърши съ разгромяването на болшевизма, защото Европа съ нейната висока култура не бива да се остави да бѫде смазана отъ силитѣ на рушението. Този успѣхъ Европа ще дължи на Тристранния пактъ, въ основата на който е вложена една голѣма държавническа международна програма.

  Българи! 

  Къмъ васъ, мои съотечественици, по микрофона се обаждамъ за трети пѫть[3], сега като шефъ на националното правителство. Вземамъ думата, за да изразя моя и на правителството и на цѣлата национално-мисляща България протесть срещу рускитѣ болшевишки изстѫпления въ предѣлитѣ на нашето отечество.

  Отъ седмици рускитѣ войски безпрепятствено маршируватъ презъ роднитѣ поля. 

  Тѣ сѫ вече въ София. 

  Граждани и гражданки! 

  Чудовищно е вероломството и лицемѣрието на хората отъ      Московския Кремълъ.

  Съ какво предизвикахме ние руситѣ?

  Защо ни обявиха тѣ война? 

  Отъ петь години рускитѣ агенти у насъ рушатъ единството на    България, на което сме свидетели днесъ. 

  Русия ни обяви война не за това, че ние я предизвикахме. Не, тя ни обяви война въ изпълнение на своитѣ политически задачи, въ достигане на нейнитѣ политически цели. Тя иска да се настани въ България, за да се укрепи и отъ тамъ презъ Тракия да стане господарь и на Срѣдиземно море. Болшевишка Русия е най-голѣмата и най-опасна империалистическа държава.

  Граждани! 

  При все това нищо не бѣ загубено. 

  Национална България бѣ будна, тя бѣ на своя постъ. Лично азъ на нѣколко пѫти предупреждавахъ и сочехъ последицитѣ и предупреждавахъ и регентитѣ, предупреждавахъ и правителството за опастноститѣ, на които България ще връхлети, ако следва политиката, която бѣ въ последствие усвоена.

  Българскиятъ народъ бѣ подведенъ отъ лекомислено и предателско правителство[4]

  То излѣзе предъ народа и му обяви, че ще успѣе чрезъ политически  маневри да извлѣче България отъ войната и да я обяви за неутрална.

  И обещаваше, и убеждаваше, че всичко това става, съ  приятелското съгласие на Германия. Това бѣше чиста лъжа. 

  Сега, граждани, ние сме въ война, и, за съжаление, въ война съ  всички държави въ Европа. 

  България скоро ще бѫдѣ арена на кървави опустошения.

  Ето до къде ни доведе политиката на една фалшива и лекомислена  власть.

  Граждани и гражданки!

  Тая война, навлизаща вече въ шестата година, си даватъ сражение два свѣта, две култури, две идеологии. Тази война е борба за Европа и за свѣта, да бѫдатъ или да не бѫдатъ, война на страшни опустошения, война, която нѣма равна на себе си по бедитѣ, които ще донесе на човѣчеството. 

  Въ тази война България, трѣбваше да намѣри мѣстото си. 

  Тя го подири и го намѣри на страната на Германия. 

  Защо?  

  Затова, защото рускитѣ болшевици и болшевишка Русия не сѫ наши приятели. Болшевишката система е противна на европейската култура. Нека оставимъ славянскитѣ чувства на страна. Рускиятъ болшевизъмъ нѣма нищо общо съ славянството. То е отъ еврейски произходъ. Болшевишка Русия нѣма нищо общо съ онази Русия, която освободи България, тази Русия, чиито синове гинѣха при Плѣвен, Шипка и Шейново, тази Русия е унищожена отъ Сталинъ и отъ неговитѣ орѫдия. 

Българи и българки!

Войната е въ разгара си.

  Презъ 1945 г. ние ще преживѣем най-решителнитѣ и най-сѫдбоносни последици отъ нея. Но най-решителни ще бѫдат нѣколкото месеци, които ни оставатъ отъ тази година. Върховни напрежения се полагатъ отъ всички народи, кръстосали мечоветѣ си по бойнитѣ полета и воюватъ за крайната победа. Европа е на тежки изпитания.

  Единствена е Германия, която брани Европа, нейната култура и цивилизация.

  Тя има волята да победи.

  Не само защото това искатъ нейнитѣ жизнени интереси и интереситѣ на единъ великъ народъ, но и защото историческата мисия на Германия е да положи основитѣ на единъ новъ свѣт, на една нова социална система. 

  Плутократическия болшевизъмъ и капитализма си отиватъ. 

  Тѣ заедно дойдоха въ тази война, и заедно ще бѫдатъ ликвидирани.

  Въ тази война и въ това ново международно положение България е, за нещастие, въ най-тежко и застрашено състояние. Тя е наистина най-застрашена, защото заема географско мѣсто, въ което се кръстосватъ рускитѣ интереси и интереситѣ на Европа.

  Въпросътъ е: ще бѫдемъ ли малодушни пасивни зрители на нашето падение? Ще измиемъ ли петното на позора и измамата отъ челото на България? Ще понесемъ ли ярема на робството? Умръзнали ни наистина 65 години свободенъ животъ? 

  На менъ се възразява и сигурно пораженцитѣ и въ този моментъ ще ми възразятъ: вие, г. Александъръ Цанковъ, не преставате да проповѣдвате война. Не, азъ война не проповѣдвамъ, но вие, господа, мислите че отбраната на отечеството е безполезна.

  Защо?

  Затова, защото сме щѣли да предизвикаме умразата на Русия, яростьта на болшевицитѣ и ненавистьта на англо-саксонцитѣ. Този опиумъ вие, пораженци, години поредъ поднасяхте на българското общество. Въпросътъ не е за победа, въпросътъ е да допринесемъ и ние нѣщо за спечелването на победата. Въпросътъ не е да победимъ, а да защитимъ нашта честь и свободата на България.

  Победата ще бѫде на страната на Германия, тя ще победи. Намъ се налага не да просимъ милость, а да извоюваме уважение и достойнство. Защото народъ, който не брани честьта си, не заслужава сѣществуването си.

  Доживѣхме, граждани, това чудо, България да обяви война на Германия. 

  Кой извърши това безчестие, кой подписа манифеста на войната?

  Князъ Кирилъ Преславски и генералъ Никола Миховъ. Ето две имена навеки опозорени.

  Тия господа нека знаятъ, че тѣ нѣма да бѫдатъ опозорени само отъ историята, но че отъ тѣхъ ще се иска смѣтка и ще бѫдатъ наказани за погрома на България. 

  Защо обявиха война на Германия?

  Какво налагаше тази измѣна?

  Защо да прибѣгватъ офицери и войници къмъ орѫжието? Съ какво ви предезвикаха нашитѣ довчерашни съюзници? Правителството не смѣе да каже истинскитѣ причини за обявяването на войната. То я обяви подъ натиска на Съветския съюзъ, Англия и Америка, обяви я, за да приобщи българската армия, като голѣмъ резервъ, къмъ англосанксонската и руски войски. 

  Ще излѣзе ли наистина България извънъ войната? Не. Фактитѣ, граждани и гражданки, сѫ пред насъ. 

  Въ този моментъ моята мисъль се носи къмъ васъ, войници и офицери, за васъ мисля. 

  Честьта на България е поругана.  

  Честьта на армията е поругана. Нашата армия се отличаваше съ високи добродетели, съ храбрость, съ вѣрностъ, съ духъ и високо национално съзнание. Тия добродетели бидоха, проявени въ три войни. Нашата армия бѣше носителка на идеалитѣ за национално обединение. Тя не е завоевателна, тя е освободителна. Но какво чудо стана? Кой похаби, кой разложи, кой изложи, кой уби духа и разколеба вѣрата на нашия войникъ и офицеръ? 

  Азъ отговарямъ и въ сѫщото време обвинявамъ: вѣрата въ българската армия се погроми поради безчестието, лекомислието на онѣзи, които управляваха страната, и на дворцовата камарила. Дворцовата камарила, въ угода на трона, дирѣше винаги не способни, а удобни военоначалници и тѣхъ поставяше на най-важнитѣ постове. Нашата армия не познава измѣната и предателството. 

  Какъ ще вдигнете вие, български офицери и войници орѫжието?

  И за какво ще го вдигнете срещу германцитѣ, отъ които вие бѣхте така сърдечно посрѣщнати? Така се отнесоха нѣмцитѣ към вас. Вие, на които бѣха достѫпни всички учебни заведения и всички мѣста, развеждаха ви по фронтоветѣ, за да се убедите въ непобедимото германско орѫжие. 

  Съ такова довѣрие се ползувахте вие, офицери и войници.

  За жалость намѣриха се офицери и то голѣми военоначалници, които имаха безпримѣрната глупость и безчестие да посегнатъ съ орѫжие срещу германцитѣ, нашитѣ съюзници. 

 Войници и офицери!

  Вие ставате съучастници въ едно предателство на собственото си отечество.

  Вие заробвате България и я продавате на болшевишкия комунизъмъ. Вие ще бѫдете разформировани и отведени въ Русия като пленници и заложници, защото и въ Русия не търпятъ предателитѣ и измѣнницитѣ. 

  Войници и офицери националисти! 

  Ако се чувствувате българи, ако у васъ още тупти българско сърдце, свалете орѫжието, насочете го срещу заклетитѣ врагове на България, срещу рускитѣ болшевики, приобщете силитѣ си къмъ германцитѣ, присъединете се къмъ тѣхъ и рамо до рамо воювайте и бийте се за свободата на България противъ страшния врагъ болшевизма. Знайте и вѣрвайте, войници и офицери, победата е сигурна.

  Въ това скоро ще се убедите.

  Наближава края на войната, разплатата и ликвидацията иде.

  Следъ това опастностьта ще бѫде премахната.

  Не се подчинявайте на измѣнници и предатели военоначалници.

  Азъ не проповѣдвамъ бунтъ, азъ припомнювамъ вашиятъ отечественъ дългъ. 

  Вие сте длъжни да поведете борба срещу противника.

  Иначе вие, генерали, и вие офицери, които и да сте, ще бѫдете заклеймени отъ историята и поколѣнията като измѣнници и предатели на отечеството.

  Това ще тежи на васъ и вашата лична съвѣстъ, но то ще тежи на вашитѣ потомци.

  Не мога да не се обърна въ този моментъ и да не отправя моятъ позивъ къмъ селска България. 

  Селяни българи!

  Апелирамъ къмъ васъ.

  Безразлично какви политически убеждения имате, вие ще бѫдете най-голѣмата жертва, вие ще претърпите най-голѣмитѣ разочарования, вие ще оплаквате своята участь, защото васъ ви очаква черно робство, черна робия.

  Вие ще бѫдете роби или аргати прикрепени къмъ болшевишкитѣ колхози или совхози.

  Вие ще бѫдете ограбени. 

  Вашиятъ трудъ пропилѣнъ, въпрѣки голѣмото изобилие и плодородие, което има нашата земя тая година.

  Вие сте обречени на гладъ, мизерия и болести.

  Гладната комунистическа тълпа ще настѫпи и разграби плода на вашия трудъ.

  Мнозина отъ васъ, селяни ще бѫдатъ отвлѣчени и изпратени въ Сибиръ и рускитѣ степи като работници и роби.

  Искате ли примѣръ? Ето ви Италия. Искате ли още по-убедителенъ примѣръ? Ето ви Румѫния.

  Между условията, които трѣбваше да приеме Румѫния при своята капитулация, тя се задължи да достави на болшевикитѣ минимумъ единъ милионъ работници. Този милионъ ще бѫде взетъ отъ селскитѣ срѣди. Сигурно ще поискатъ и отъ насъ най-малко единъ милионъ работници. 

  Това ще бѫдатъ вашитѣ млади синове, подрастващото поколѣние.

  Тѣ ще бѫдатъ изпратени тамъ да оплакватъ сѫдбата си и своята неволя. На васъ такава сѫдба последното правителство ви е приготвило. 

  Азъ не ви говоря, за да ви плаша и угнетявамъ.

  Казвамъ ви истината.

  Искате ли да бѫдете свободни, борете се мѫжки, борете се за България съ всички срѣдства, позволени и непозволени, въ защита на нашата независимость.

  Бѫдете готови за борба!

  Следвайте ни, вѣрвайте ни, организирайте се, елате подъ нашето националистическо знаме.

  Вие, селяни, ме познавате, защото съ васъ не единъ пѫть съм водилъ политическа борба и съ ваша помощь съмъ побеждавалъ.

  Селяни!

  Часътъ на свбодата скоро ще удари, защото Германия ще победи и ще изгони плутократитѣ и комуниститѣ отъ Европа и отъ Балканитѣ.

  Работници!

  Не мога да не отправя своя позивъ къмъ васъ. И вашата участь е тежка и мрачна. Носители на идеи, носители на социализъмъ, на социална правда[5]. Вместо социализма вие ще изпитате терора и тормоза ка болшевишкия комунизъмъ. Комунизмътъ е сурова, терористическа система, възможна само въ Русия.

  Рускиятъ болшевизъмъ се крепи само благодарение на пасивностьта и покорството и низкото културно ниво на руския селянинъ. Рускиятъ болшевизъмъ се крепи на терора на еврейството и на болшевишката бюрокрация. За Европа болшевишкиятъ комунизъмъ е варварство.

  Той нѣма равенъ на себе си. Работничеството въ Европа скоро ще го познае. То позна вече болшевишката система. И нѣма нищо чудно, работници, ако скоро чуете зова: работници отъ цѣлъ светъ, обединявайте се за задружна борба срещу комунизма, обединявайте се въ защита на социализма. 

  Комунизмътъ и капитализмътъ си отиватъ. Тѣ ще си отидатъ, защото ще бѫдатъ ликвидирани, защото ще се изгради подъ рѫководството на Германия, съ общитѣ усилия на всички европейски народи, нова обществена система. 

  Тази система ще бѫде социалистическа.

  Работници! 

  Азъ отправямъ своя зовъ къмъ васъ: елате и се наредете и вие подъ националното знаме, напуснете комунистическитѣ организации, издигнете и вие високо знамето на борба, защото нищо добро не ви очаква.

  Вие ще последвате участьта на селянитѣ. Много отъ васъ ще бѫдатъ отвлечени въ рускитѣ заводи и ще оплаквате съ горчиви сълзи сѫдбата си. 

  Не се подавайте на никакви уловки, не вземайте участие въ манифестациитѣ и изстѫпленията на болшевишкитѣ тълпи. Правете саботажъ, организирайте се тайно, подкрепете националнитѣ синдикати. Тѣ не сѫ загинали, наредете се въ тѣхъ и подайте си по български братски рѫка.

  Всички заедно съ насъ, заедно съ всички национално мислещи българи, елате да поведемъ борбата. Ние ще воюваме и ще победимъ и ще освободимъ България отъ комунизма.

  Българи и българки! 

  Едно предупреждение искамъ да отправя къмъ васъ, български граждани.

  Не се подвеждайте и вѣрвайте, че краятъ на болшевизма е сигуренъ, защото е сигурна и германската нобеда.

  Скоро ще бѫдете свидетели на последното действие на кървавата драма. Това ще бѫде победа - Виктория, победа на германското славно орѫжие.

  Българи и българки!

  Не злословете срещу Германия, съ възмущение отхвърляйте клеветитѣ и обидитѣ, съ които водачитѣ на разюзданитѣ комунистически тълпи си позволяватъ да отправятъ къмъ Германия и голѣмия германски народъ. Тия предупреждения отправямъ и къмъ нѣкой отъ новопроизведенитѣ генерали, отправямъ ги и къмъ господа министритѣ.

Господа!

  Дръжте се прилично, защото се държи смѣтка за вашитѣ думи. Вие ще бѫдете жестоко наказани за всѣка обида, която нанасятѣ на нашитѣ съюзници и съ която обида излагате българския народъ.

  Отправямъ предупреждение и къмъ господа комуниститѣ. 

  Господа[6] комунисти! 

  Престанете съ вашитѣ предателства и престѫпления, престанете съ избиването на националиститѣ. Тия предупреждения ви отправямъ азъ, Александъръ Цанковъ, старъ вашъ познатъ, познатъ ви отъ 9-то юнскитѣ събития[7], познатъ ви отъ септемврийскитѣ събития[8] презъ 1923 г., познатъ ви отъ 15 априлъ 1925 г[9]

  Познаваме се отъ политическото полесражение дето не единъ пѫть сме се срѣщали, познаваме се отъ парламентарната трибуна. За всѣко ваше престѫпно деяние ще бѫдете наказани съ десетократно по-голѣмо и ще ви се наложи десетократно по-голѣемо наказание.  

  Престанете, защото вашиятъ край е близъкъ и нищо нѣма да ви спаси. 

  Вие нѣма да можете да избегнете участьта си.

  Ние ще ви следимъ.

  Ние ще ви преследваме и унищожимъ.

  Българи!

  Чуйте моето ободрително слово. 

  Не се отчайвайте, не изпадайте въ малодушие и униние, бѫдете смѣли и дейни.

  Знайте, че Германия ще победи, но всѣки ще трѣбва да допринесе нѣщо за общата победа.

  Вие не сте изоставени, драги мои съотечественици, вие не сте сами.

  Българскиятъ народъ не е болшевизиранъ, него го унищожи дворцовата камарила и предателството на лекомислени и лоши управници.

  Презъ най-сѫдбоноснитѣ дни в историята България се управляваше отъ дворцова клика и за нещастие се управляваше отъ некадърници.

  Такива сѫ заслугитѣ на регентитѣ. Тѣ не се погрижиха да създадатъ авторитетно управление. Тѣ биваха послушни орѫдия и служители на чужда кауза.

  Българи отъ всички краища на България!

  Чуйте наново моятъ зовъ: елате съ насъ въ националното правителство, подъ знамето на национална България. Това знаме е ново, то е чисто, неопорочено, то нѣма нищо общо съ миналото. Това знаме се развѣва високо днесъ от националното правителство.Националното правителство, което образувах[10] неотдавна, се подкрепва отъ нашия силенъ съюзникъ Германия. То ще продължи политиката на вѣрностъ и честно сътрудничество между национална България и националсоцилистическа Германия.

  Нашата цель е да задълбочимъ и затвърдимъ крайно приятелскитѣ и здрави отношения между България и великия нѣмски народъ. 

  Българското правителство денонощно е на своя постъ въ борба и съ непосиленъ трудъ работи за дѣлото на свободна и независима България.

  Нашитѣ задачи ще бѫдатъ да измиемъ позора и безчестието на челото на България. Да обединимъ политическитѣ сили въ България и да ги поведемъ срещу общия врагъ.

  Комуниститѣ и предателитѣ, отъ кѫдето и да изхождатъ, ще бѫдатъ наказани. 

  Нашата задача е да укрепимъ вѣрата на българския народъ въ победата на Германия.

  Германия, български граждани, вѣрвайте, че ще победи.

  Въ това вие ще имате възможность скоро да се убедите. Тя ще победи, защото германската армия нѣма равна на себе си въ свѣта, тя е армия на най-културния народъ, най-организирания, най-работѣщия...

  Тя е най-храбрата и съ високо съзнание, за своята историческа мисия. 

  Въ съюзъ съ тая Германия българскиятъ народъ ще извоюва свободата си. Но той не може да бѫде нѣмъ зрителъ и да чака на готово...

  Призовавамъ ви граждани и гражданки отъ всички краища на България, въ който тупти българско сърдце и се чувствувате българи националисти, призовавамъ ви къмъ борба, призовавамъ ви да се наредите подъ нашето знаме, подъ знамето на националното правителство.

Победата ще бѫде наша.

Нея ще извоюва храбрата германска армия.

Затова сме тукъ.

Ние изпълнихме нашиятъ дългъ.

Денемъ и нощемъ мислимъ и работим за васъ.

Да живѣе свободна и независима България!

Долу рускиятъ болшевизъмъ!




[1] Текстът се огласява по оригинала, който се съхранява в архива на МВР. Правописът не е осъвременен, за да се запази атмосферата на текста. Докуменът е силно избледнял и размазан. На места трудно се чете, посочил съм къде съм имал съмнения в разчитането, но съм го представил цялостно. Оформлението му, доколкото авторът няма отношение по въпроса, е извършено от мен - Петко Симеонов. Всички бележки под линия са също мои. Документът е част от подготвен сборник за 9 септември 1944 г. и се публикува се за пръв път.

[2] Несигурно разчетена дума.

[3] Цанков напуска България на 2 септември 1944 г. заедно с немските войски и говори по Радио Донау - хитлеристка радиостанция, която в първите седмици след Девети не се заглушава. На 16 септември съставя правителство в изгнание, което декларира вярност към Оста. Войната продължава. Болниците в страната са пълни с ранени. По улиците куцукат инвалиди, омотани с бинтове, вървят патрули на Съветската армия, контролират милиционерски патрули. Мнозина от цивилните носят някаква част от военна униформа - дрехите са кът и голяма ценност.

Името на Цанков е име на голям водач-антикомунист, който е привърженик на физическа разправа с опонентите си. По времето, когато произнася тази реч, преди и след това, той е наричан от левицата "кръволока Цанков". След войната емигрира в Аржентина и там умира през 1959 година.

[4] Цанков има предвид правителството на Муравиев.

[5] Несигурно разчетена дума.

[6] В оригинала изписано "Г-да".

[7] Преврата на 9 юни 1923 година, предвождан от Алексанъдр Цанков, когато избраното със законни избори правителство на БЗНС е свалено, а министър-председателят Александър Стамболийски е убит по особено жесток начин, избити са много активисти на БЗНС.

[8] Има предвид Септемврийското въстание от 1923 година, което макар и подтикнато от Коминтерна, е с легитимна цел - то е насочено срещу властта на Александър Цанков, установена с преврата на 9 юни. В боевете на въстанието и при неговото потушаване загиват над 800 души. Цанковистите издевателстват в редица села от Северозападна България.

[9] Става дума за атентата в черквата "Света Неделя", извършен от военното крило на комунистическата партия, когато загиват над двеста невинни хора. Атентатът е целял убийството на цар Борис. Следва "бял терор", сред чиито водачи отново е Цанков. Тогава е убит Гео Милев. Години след това в страната продължават да се извършват политически убийства... Сред левицата, както и сред десницата, има крайни елементи, които смятат, че физическото унищожение на противника е единствената алтернатива. Има хиляди жертви, има десетки документи. Речта на Цанков по Донау трябва да бъде прочетена много внимателно. Тя е подстрекателска, прохитлеристка и зовяща към въоръжена борба срещу Съюзниците (Великобритания, САЩ и СССР).

[10] Неясно: "образувах" или "образувахме".

Източникъ-www.omda.bg/public/arhiv/09_09_1944/sbornik_dokumenti_za_9_septemvri_1944/rech_na_alexandar_tsankov_1944.htm



Гласувай:
5
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: monarchism
Категория: Политика
Прочетен: 1438464
Постинги: 205
Коментари: 2305
Гласове: 2538
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930
Блогрол
1. Новъ Завeтъ
2. Блогътъ на Мартинъ (Crusader)
3. Блогътъ на Роялистъ
4. Блогъ - Иконимика за масите
5. Блогътъ на Меркаторъ
6. Блогътъ на Каравеловъ
7. Блогътъ на Димитъръ (thetrooper)
8. Журналътъ на Антонъ
9. Блогъ "Борба за Силна България"
10. Блогъ "Гота" - сайтъ за Българската аристокрация
11. Блогъ "Дворцова свита"
12. Блогъ "Дворците въ България"
13. Блогъ "Аристокрация БГ"
14. Националенъ светогледъ
15. Моятъ каналъ въ Youtube
16. Патриархътъ на Българската история - д-ръ Ганчо Ценовъ
17. "Кроватова България и покръстването на българите"
18. Книги на Монархическо-консервативенъ съюзъ
19. Монархически организации въ света
20. Списание "Геополитика"
21. "Консервативно - монархически клубъ" - Полша
22. "Право и справедливостъ" - Полша
23. Националенъ Консервативенъ Форумъ
24. "Македонска Трибуна"
25. Политически партии и организации, на които симпатизирамъ
26. Великите учени за Вярата си въ Бога
27. Бразилска монархия - принцъ Луишъ де Браганша
28. Църква на истинските православни християни
29. Документи за Църквата на истинските православни християни