Господнята молитва

                                                                   

                                                                     Отче  наш

                                                                    който си на небеса,

                                                                    да се свети името твое;

                                                                    да дойде царството твое;

                                                                    да бъде волята твоя,

                                                                    както на небето

                                                                    така и на земята;

                                                                    хлеба наш насъщни,

                                                                    дай го нам днес;

                                                                    и прости ни дълговете наши

                                                                    както и ние прощаваме

                                                                    на нашите длъжници;

                                                                    и не въведи нас в изкушение,

                                                                    но избави нас от лукавого;

                                                                    защото е твое царството

                                                                    и силата и славата во веки.

                                                                                                Амин

                                                                   Евангелие на Матей /6: 9-13/

          По време на живота си на Земята всеки човек, осъзнато или неосъзнато, търси възможност за контакт с духовния свят. Това е копнежът за осъществяване на лична връзка с Бога.  Най-дълбокият и съкровен зов на душата се изразява с молитва. Чрез молитвата ние се стремим да усъвършенстваме своят Аз, да достигнем до хармония с духовната ни природа.

          Д-р Каръл, нобелов лауреат пише: “Молитвата е най-мощната форма на душевна енергия, която човек може да генерира. Тя е реална сила, като земното притегляне. Когато се молим, ние се свързваме с тази неизчерпаема енергия, която движи Вселената. Молим се част от Божествената енергия да ни бъде изпратена за помощ. Дори само от това, че отправяме зов, изчерпаните душевни резерви се попълват и ние се изправяме по-бодри и по-силни”.

          Винаги, когато се обърнем към Бога с гореща молитва, променяме  душата си и тялото към по-добро. Не е възможно човек да се моли с цялата си душа, дълбоко, искрено и смирено, без това да доведе до нещо хубаво!

          Молитвата е израз на нашата безрезервна и искрена вяра в Бога.

          От прадревни времена, през всички епохи, при всички религии - най-разпространения начин за връзка с Бога е молитвата на вярващия човек.

          По време на молитва личността се стреми да затвори сетивата си, да заглуши всички мисли и благоговейно да изпрати зов към Бога. Трябва търпеливо да очаква, за да долови  истинни мисли и откровения от преминаващите през света духовни послания. Този контакт с Висшите Духовните Същества се осъществява чрез висшия ни Аз, който е над нас, в Духовния свят, но е във връзка с обикновения ни Аз, въплътен в тялото ни.

                             Каква трябва да е молитвата?

          Молитвата не трябва да е егоистична – за придобиване на власт, материални блага или удобства. С молитва ние усъвършенстваме нашият Аз, молейки се за помощ за извършване на добри дела, за изпълнение на целите и идеалите ни – смисъл на живота ни. Молим се да ни помогне да се излекуваме, ако сме болни. Молим се да ни даде сили да преодоляваме премеждия и трудности, както и да понесем съдбата си каквато и да е тя.

          Молитвата прилагана всеки ден е нещо, което ни дава увереност, тя осмисля живота ни, укрепва ни да устояваме на трудностите, изпитанията и болестите. Тя ни помага да премахнем страховете си за утрешния ден, дава  ни сили да понесем съдбовните удари а също -  увереност и надежда за бъдещето.

          Молитвата е нужна на всеки човек. Много важно е малкото дете да бъде научено да се моли още щом започне да говори. Родителите имат голяма отговорност за духовното обучение и възпитание на децата си, което им дава силата и вярата - необходими за цял живот. Това е особено нужно днес в материалистичната епоха, в която много от хората са с атеистичен мироглед, опирайки се само на природните науки. Те считат, че не е доказано и не е научно да се мисли, че има Бог.  Те се  уповават  само на сетивата си. Но за Духовния свят трябва да са отворени духовните сетива, каквито в бъдеще ще развие всеки човек. Сега само малко хора имат развити свръхсетива. Такъв човек е д-р Рудолф Щайнер, който е духовен учен и създател на духовната наука антропософия. Ще разгледаме молитвата “Отче наш”в тълкувание според духовната наука, защото зад всяко слово има  скрит, дълбок, символичен смисъл .

За  молитвата “Отче наш”.

          Молитвата “Отче наш” е важна за всеки човек. Тя е единствената молитва дадена от Исус Христос, затова е наречена “Господнята молитва”. Има я в Евангелията на Матей /6: 9-13/ и на Лука /11:2-4/. Самият Исус Христос се моли на Отца. И след молитвата той дава важни послания на Апостолите и учениците си. Тогава  те помолили Исус Христос да ги научи да се молят, и той им дал  молитвата “Отче наш”, която е за цялото човечество.

          Повече от две хиляди години целият християнски свят практикува молитвата “Отче наш” като най-съвършената и  най-дълбока молитва за духовното усъвършенстване на човека.      

          Антропософското  духовно познание разкрива зад външния текст, достъпен за сетивния ни ум – дълбоката духовна същност на “Господнята молитва”. Всеки ред, всяка дума на тази молитва съдържат цели светове и епохи от еволюцията на човека – до сега и в бъдеще.

          “Отче наш, който си на небесата” е обръщение на молещия се човек към Бога, който ни е създал и който е в Духовния свят. С тези думи ние копнеем да установим нашата лична, съкровена връзка с Бога. Важно е да се знае, че Бог има  лична връзка с всеки човек, както и обхваща цялото си творение.

          “Да се свети твоето име”. Това означава да е свещено всяко от имената на нещата, в които се отразява Бог – човек, животно, растение минерал, планета, звезда. Във всяко име живее и свети идея или понятие и трябва да се чувства като свято. Ние трябва да се опитаме да си представим Бога като творяща същност, която по своя воля жертвено излива своята духовна субстанция и сътворява светове. Ние трябва да се възхищаваме, да се прекланяме и благоговеем пред всяко Божие творение, защото е свято, божествено. Святото име на Бога е неговият образ, във всичко около нас и в нас. Да се научим да осветяваме, да виждаме святото в цялото творение и във всяка отделна негова част.

          “Да дойде царството твое, да бъде волята твоя, както на небето така и на земята”. Ние се молим да дойде духовното царство за нас тук – на Земята. Ние се нуждаем от духовните сили,  които Бог ни дава, от духовната храна, с която Бог ни храни. Но също се нуждаем от всички царства, създадени от Бога /животинско, растително, минерално/.

          В Царството на Христос хората ще бъдат свободни и творящи същества, обединени в общности, които служат на бъдещето.

          Ние молим Бога да ни даде неговата творческа воля, с която твори не само в Духовния свят, но да твори и тук на Земята.

          “Хлеба наш насъщни, дай го нам днес”. Ние се молим Бог да ни даде необходимите храни за поддържане на физическото ни тяло, което попива в себе си духовните ни тела. Без това тяло ние не можем да съществуваме в земен живот. При поемане на всяка храна човек трябва да благодари на Бог, че му я осигурява. Със свещено благоговение и молитвена благодарност трябва да се обръщаме към Бога, че ни я осигурява, че ни дава “насъщния хлеб”. Преди всяко хранене трябва да казваме молитвата “Отче наш”, защото храненето е също и свещенодействие. Затова Исус Христос казва на Апостолите на “Тайната вечеря”- “Яжте хлеба, това е моето тяло” и “Пийте вино, това е моята кръв”. Хляба това е символа на физическото тяло, на Земята, проникнати от Христовия Дух. Кръвта е олицетворение на Аза, там той се въплътява, тя е негов инструмент. Виното, гроздовия сок е символа на Христовата кръв, на Христовия Аз. Божествената кръв, пролята на Голгота и наситила цялата Земя и е проникнала в и в човечеството, за да поеме чрез Неговата кръв частица от Христовия Аз.

          “И прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници”. Етерното ни тяло съдържа постоянните ни дълготрайни качества  характер, темперамент, навици и привички. Темпераментът е характерен за даден човек през целия му живот. Докато астралното тяло /душата/ съдържа непостоянните настроения, чувства, страсти, желания. Те често са бързо преходни и нетрайни. Психическите прояви на етерното тяло характеризират хората от един народ. С тях човек е в една общност със своя народ, с обществото. Например темперамент, нрави, обичаи характеризират душевността на българина, италианеца, руснака и пр. Чрез етерното тяло човек влиза във връзка с хората от общността, обществото в което живее. Грешките, които човек допуска към другите хора в обществото и принадлежат към етерното тяло се наричат “дългове”, или “вина”. Ние се молим за помощ да изчистим етерното си /жизнено/ тяло от  “вина” или “дълг”, които допускаме към другите хора при животът си в обществото.

          “И не въведи нас в изкушение”. Човек греши като изпада под властта на низките си страсти, влечения, пороци, властолюбие. Това са “изкушенията”. Те се дължат на душевните нападения на демоничните същества, които  ни изкушават. Ние се молим за изчистване на астралното ни тяло от изкушенията на демоните, които ни свличат в низките страсти, към животинското в нас.

          “Но избави нас от лукавого” / или от дявола/. “Лукавия” ни навежда към злото. Това са греховете на Аза. Човек по свободна воля може да избира между добро и зло - да убива, да разрушава, да проявява агресия. Молбата ни е да се засили нашият Аз, за да се съпротивяваме на злото, дошло на Земята с цялото войнство на демоните. В наше време е особено важно тази осъзната сила на Аза за съпротива на злото, защото демоничните същества обсебват човешката душа, обсебват дори мислите. И човек със  слаб Аз може да бъде плячка на демоните. Такива са фанатиците, които унищожават днес десетки хиляди невинни хора в атентати, в тази война без граници.

          “Защото е твое царството и силата и славата во веки. Амин”. Молейки се не механично и абстрактно, а с дълбоко, искрено чувство на смирение, благоговение и преклонение, вярваме в помощта на Бога, който е създал царствата и духовната сила и неговата слава ще бъде винаги, във всички бъдещи епохи.

          В средните векове, дълбоките християни, приели съзнателно Христовия импулс, са имали дълбоко, съкровено и сърдечно обръщение с тази молитва, което наричали “Unia mystica” - “Мистично съединение с Бога”

          Молейки се с молитвата “Отче наш” човек  очаква осъзнато  Бог да  засили както физическото, така и етерното /жизнено/, душевно и духовно тела, за да бъде истински духовно развиващ се човек - тук на Земята.

                                                         
Доц.д-р Иванка Кирова, к.м.н.