От няколко години „сърфирам” из интернет форумите и честно казано досега не съм видял сериозно и издържано мнение за това – какво представлява национализмът?

 

  Ще се опитам да дам свое мнение по въпроса, което да обобщи възможно най – накратко смисъла на това „явление”.

 

  Най – краткото обяснение, което може да се даде за национализмът е - обич към нацията. Национализмът е система от консервативни ценности, вид мироглед, който най – пълно обединява Патриотизмът и Родолюбието в една дума.

 

Национализмът не е политическа идеология.

ь      Националисти са тези хора, които поставят на първо място Бога, след това Родината и Нацията.

 

ь      Националисти са тези хора, които поставят интереса, правото и свободата на нацията над своите лични интереси.

 

ь      Националисти са тези хора, които милеят за благоденствието на нацията си и се борят срещу всичките и рушители.

 

ь      Националистите са хора, които се стремят да запазят своя бит, култура, религия, традиции, народни обичаи – всичко онова, което обособява един народ като отделен, като уникален по своята същност.

 

   

Национализмът не е политическа идеология.

 Той е консервативен поглед към света, чувство, което в най – пълна степен се стреми да запази онова, което поколенията са изградили и съхранили през вековете – народната идентичност.

 

 Резонно идва въпросът – какво представлява народа, нацията?

 

 Мнения различни и крайно колебаещи се, в зависимост от вижданията на философите и теоритиците. Аз лично не приемам либерално – социалистическите формулировки за нация. Накратко те се изразяват в „догмата”, че щом живееш в някаква държава няма значение от какъв етнос си, ти си гражданин на тази държава, следователно се числиш към нацията и.

 

  Една от модерните формулировки на нацията е дал Ърнест Гелнер в книгата си „Нации и национализъм”. На стр. 7 той пише: „Двама души са от една нация, само ако те споделят еднаква култура, под което се разбира система от идеи и ценности, както и начини на поведение и общуване. Двама души са от една нация ако и само ако те припознават един друг като част от тази нация.”

 

Това е един осъвременен вариант на определение, който дава право на избор и при коренният жител на дадена страна, и при представители на малцинствени групи.

 

  Друг теоритик на модерният национализъм е Мирослав Хрош. В свое есе озаглавено „От национално движение към напълно формирана нация: Процесът на изграждане на нациите в Европа”, той пише: „Нацията, разбира се, не е безкрайна категория, но тя е продукт на дълъг и сложен процес на историческо развитие в Европа. За нашите цели, нека я дефинираме като голяма социална група, интегрирана не от един, а от комбинация от няколко различни вида обективни връзки (икономически, политически, лингвистични, културни, религиозни, географски, исторически) и тяхното субективно отражение в общото народностно съзнание. Много от тези връзки могат да бъдат напълно заменими – някои могат да изиграят много важна роля в изграждането на една нация и същевременно почти нищожна роля при формирането на друга. Но между тях три са абсолютно незаменими – 1) „Памет” за някакво общо минало, което да бъде третирано като „съдба” на групата/нацията; 2) Близки културни и лингвистични връзки, които да позволяват по - висока степен на социално общуване между групата/нацията, отколкото извън нея; 3) Концепция за равенство на всички членове на групата/нацията, организирани под формата на гражданско общество.”

 

  Копирам тук едно българско определение за нация, писано през 30-те години на XX век от член на организацията РНБ – „Ратничество за Напредъка на Българщината”: „Българската нация е етническа, духовна, стопанска и политическа цялост, която има свой живот и свое предопределение. Нейните интереси не съвпадат винаги с преходните интереси на личните и сборните елементи, които я съставят... Българската държава е организационна съвкупност, която има за задача да изрази жизнените стремежи на нацията... Българският национален идеал обхваща териториалния, етническия, духовния и социалния идеал на нацията.”

 

  Моето скромно мнение е, че формирането на Българската нация е дълъг исторически процес, на който оказват влияние няколко фактора – географското положение, религиозността, заедно с преплетените в нея народни обичаи и българският език. Много важно условие за формирането на нацията е нейния суверенитет. Една нация трябва да бъде колкото се може по-независима. Народи, които никога не са достигали политически суверенитет, не могат да се изградят като нации.

 

  След това „лирично”, но важно отклонение ще продължа с национализма и политическите течения, в които той участва.

 

  Национализмът участва САМО и ЕДИНСТВЕНО     в дясно-консервативния политически сектор – в умерената и в крайната му част. Той е в основата на няколко политически течения:

 

Ш      Консерватизъм – лично аз съм привърженик на германските теоритици на консерватизма и затова го разделям на няколко подгрупи:

·        Романтичен консерватизъм – идеолози – Фридрих Шелинг, Карл Лудвиг фон Халер, Адам Мюлер

·        Национал – консерватизъм – идеолозите на „Консервативната революция” – Мьолер ван ден Брук, Освалд Шпенглер, Карл Шмит, Едгар Юнг.

·        Християн – социализъм – идеолози - Карл Люгер (в Австрия).

 Разбира се има множество консервативни теоритици, повечето като Едмънд Бърк и Хосе Антонио Примо де Ривера, дори по-известни от германските, но няма смисъл да навлизам чак в такива детайли.

 

Ш      Монархизъм – отделям го като самостоятелно политическо движение, защото след ВСВ на практика монархиите бяха разрушени в много държави и монархизмът се превърна в обособено политическо течение. По мое мнение всеки националист/консерватор трябва да бъде монархист. Изключение правят държави като САЩ, където монархия никога не е имало, но консервативните движения са силни и до днес.

 

Християн-демократите са си чисти либерали, така че ги оставям настрани от класацията. В крайно десният сектор на политическия спектър се нареждат:

 

Ш      Фашизъм – имам предвид главно диктаторския режим на Бенито Мусолини в Италия. През 1923 г. Мьолер ван ден Брук пише, че похода на Мусолини е „образец на консервативната революция”. Един от изследователите на Мусолини – Ернст Нолте пише: „Походът към Рим, тази антиреволюционна революция на размирни консерватори, беше предопределен да стане в Италия мит и вън от Италия - мечта или кошмар.” Идеологията на фашизма е чисто консервативна и дясна, макар със свои специфики и някои по-радикални идеи.

 

Ш      Национал – социализъм – Адолф Хитлер е крайно десен политик, няма две мнения по въпроса.

 

Ш      Шовинизъм – тази е най-условната категория, защото великодържавните идеи не се вместват в рамките на която и да е идеология, защото могат да бъдат използвани и от десни политици и от леви.

 

 

  Наложително е да направя едно уточнение – национализмът никога не може да бъде „ляв”, просто защото „лявото” не е консервативно, то е интернационалистическо. Терминът „национал-болшевизъм”, който би трябвало да характеризира управлението на масовият убиец Сталин, е колкото нелеп, толкова и жалък. В днешно време, в България е пълно със сталинистки партии, които представят себе си за „националистически”. Партии като „Атака”, „Зора”, „Защита” и прочее трябват да бъдат захвърлени на бунището на българската история.

 

„Десните пътища Господ наглежда, а левите са развалени”, Притчи Соломонови 4:28

 

 

  Получи се по-дълго, отколкото очаквах, но темата при никакви положения не е завършена. Бях писал подобно нещо преди 2 години, което бе доста по-различно от това, което написах тук. Темата подлежи на актуализации. :)

„Десните пътища Господ наглежда, а левите са развалени”, Притчи Соломонови 4:28

относно това се сетих за един виц, който чух наскоро:


Станишев гостува на сутрешен блок. Журналистът го пита:
- Добро утро, господин Станишев. Как сте тази сутрин?
- Криво- ляво- отговаря Станишев.
А журналистът се подсмихва и отговаря:
- Е криво ляво ще е разбира се. То дясното може ли да е криво :)

Да, определено много добро попадение. :)))