
Прочетен: 4770 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 09.03.2009 23:14
С любезното съдействие на господин Иван Марчевски - председател на Монархическо-консервативен съюз, в идните седмици ще представя различни статии от "Царски вестник" - орган на МКС. Темите са от началото на 90-те години, но изключително актуални и днес.
"В центъра на човешката история се оказа пагубната политика на комунистите за изграждане на общество от насилие (класова борба) с характерна вражда и ненавист против Бога, придружена със зверското и лъжливо обещание за благосъстояние на работниците. Историята познава много тирании с държавна религия, но тя за първи път се сблъсква с диктатурата на атеизма, която е по-страшна не няколко, а хиляди пъти повече. Най-страшната прелест (заблуда) в XX век се оказа сътрудничеството на църковниците в каквато и да е било форма с комунистите: такава църква е вече влязла в подчинение на анархиста, като помага на комунистите за тяхната глобална политика по унищожаване на вярата, истината и свободата. Невероятно падение крие схващането, че атеизмът бил нищо (това съм чувал многократно да го повтаря един духовник - неизцелимо болен привърженик на съветската патриаршия, който упорито възхваляваше Сталин). Атеизмът е по-страшен от бяс. Св. Ефрем Сирин пише: "по-лесно се живее с бяс, отколкото с неверен. Срещу беса ще произнесеш заклинание и той ще се отдалечи...."
Злодеянието в църквата у нас е усвоено от съветската патриаршия, която участва в големия поход против Бога. Ние всички сме чували, владиците до един венцехвалеха безбожния комунистически режим чрез речи и слова по разни миротворчески сборища, измисляха богословие на освобождението и т.н., или църковния болшевизъм може да се нарече с една дума "икуменизъм". Странното е, че тази ерес на ересите, начеречена икуменизъм, не попречи на никой от владиците да се опълчи у нас против нея. Тя стана за тях хляб и сол. "Червеният" Максим, който е икуменист до мозъка на костите си зведнъж започна да бъде защитаван от духовници и миряни, които само на думи за антиикуменисти, но не и на дело! Жалко, но факт. От друга страна новосформираният синод също не е многообещаващ. особено характерни бяха т.нар. "мълчаливи" бдения на Христофор Събев, които като опиум за народа приспиваха волята му за освобождение от комунизма. Политически тези "бдения" са живо индобудистко-толстоистко непротивене на злото. Евангелието е ясно: Царството Божие насила се взима и насилници го грабят! Срещу злото се води борба до смърт такава, каквато са я водели Светите мъченици за Вярата. Тук е мястото и времето да се изтъкне, че единственият изход от създалата се криза не е "спасяване" на църквата чрез разни "демократични" събори и избори, а посредством канонизиране на новомъчениците - българи духовни лица (около 600 души) и миряни, загинали от ръцете на безбожните комунисти. Само така Църквата ще се обнови, защото ще бъде стъпала на стария християнски принцип, че кръвта е семето, от което покълва младочката (ластаря) на новото дърво на вечния живот. В това отношение ситуацията в сегашна Русия е несъмнено по-благоприятна от нашата, защото през 1981 г. руската задгранична църква в съгласие с катакомбната Църква в тогавашна СССР канонизира всички мъченици, избити от болшевиките начело с цар Николай II, духовниците и миряните. Това даде семето в сегашна Русия и там започна възраждане на духовния живот, с благодатната помощ на новомъчениците. Може би и това е началото на политическото възраждане на Русия.
Но ако се върнем към нашата Църква, то ще видим, че само признаването и канонизирането на нашите новомъченици ще ни помогне и обедини църковно. Помислете, всички, които бяха избивани със съд и без съд по 9-ти септември 1944 г., бяха избивани по три причини: заради вярата си в Бога, заради предаността си към Царя и заради любовта си към Отечеството (т.е. към ближния). Това е триимието на всеки монархист: Бог, Цар, Отечество! Само този акт ще ни освободи от злодеянията на миналото, ще ни доведе до обществено разкаяние, до национално помирение. Всички други способи са безрезултатни, нестабилни и преходни. Никакви обществени комисии и парламентьори не могат да внесат успокоение в делата на вярата, както и никакви кресливи протестантски мисии не ще изправят положението.
Новомъчениците винаги са казвали: църквата не се нуждае от административно спасение, защото ние се спасяваме чрез нея. Символът на вярата категорично повелява вярата в църквата. Никакво гонение срещу Църквата, даже и най-разрушителното не може да я разруши. Църквата се обновява само чрез семето на мъчениците и само чрез тях се умножават членовете и. Кръвта на българските новомъченици вика към небето и, ако ние се присъединим към техния покаен вопъл, Господ ще ни чуе и ще ни помилва по техните свети молитви. На съвеста на всички нас в различна степен тегнат два основни гряха: неверието в Бога и отстъпничеството от Божия помазаник - Царя. Нашето обществено ядро трябва да се покае за тези два гряха! Иначе напразно работим."
Иван Марчевски, "Царски вестник", брой 3 от 1992 г.
Ние сме на опашката на страните от бившия соц. лагер, по отношение на декомунизацията.
Въпросния човек е бил в затвора три години, между 1986 и 89г.
Защо правят службите си на мястото на бившия мавзолей??

2. Блогътъ на Мартинъ (Crusader)
3. Блогътъ на Роялистъ
4. Блогъ - Иконимика за масите
5. Блогътъ на Меркаторъ
6. Блогътъ на Каравеловъ
7. Блогътъ на Димитъръ (thetrooper)
8. Журналътъ на Антонъ
9. Блогъ "Борба за Силна България"
10. Блогъ "Гота" - сайтъ за Българската аристокрация
11. Блогъ "Дворцова свита"
12. Блогъ "Дворците въ България"
13. Блогъ "Аристокрация БГ"
14. Националенъ светогледъ
15. Моятъ каналъ въ Youtube
16. Патриархътъ на Българската история - д-ръ Ганчо Ценовъ
17. "Кроватова България и покръстването на българите"
18. Книги на Монархическо-консервативенъ съюзъ
19. Монархически организации въ света
20. Списание "Геополитика"
21. "Консервативно - монархически клубъ" - Полша
22. "Право и справедливостъ" - Полша
23. Националенъ Консервативенъ Форумъ
24. "Македонска Трибуна"
25. Политически партии и организации, на които симпатизирамъ
26. Великите учени за Вярата си въ Бога
27. Бразилска монархия - принцъ Луишъ де Браганша
28. Църква на истинските православни християни
29. Документи за Църквата на истинските православни християни