“Родната” ни ОФ “Църква” и монархията – справочник на предателството
На 31 юни 1946 г. Св. Синод нарежда да не се споменава името на Царя и царското Семейство при богослужение. Уж да не се смесват във волята на народа. В изявление на Синода във връзка с предстоящото народно допитване за република – от 4 септември 1946 г. – предварително приветстват народната република като свършен факт! (Виж: Църковен вестник 1946 г., бр. 27-28).
“Църквата ще стои за благото, възхода и благоденствието на народа и през настъпващата ера на българската народна република”.
“Републиканската форма на управление е поначало по-съвършена от монархическата и по-добре ще може да гарантира живота, свободата, честта и имота на гражданите и да установи по-широко демократично управление”.
Богословските им аргументи са нищожни: “Църквата не е свързана по своето учение с каквато и да било форма на държавно управление, за да е длъжна по вътрешни верски съображения да се застъпва и за защищава монархическия институт”.
Това го казват, след като съществува цяла плеяда от светоотечески тълкувания и още проповеди, трактати, които ясно определят характера на монархическата власт като единствено дадена от Бога и спираща пришествието на антихриста. Но да продължим: Църквата ще “работи за братство, единомислие и единодействие между славянските
С тези думи (зад които сигурно стои Екзарх Стефан) се признава: 1) че всички славяни са племена, а само русите са народ; 2) ще бъдем хамалски предани и подчинени на СССР; 3) в посланието фанатично се издига славянския расизъм!
“По тия съображения, продължават нашите предатели, и при изразеното вече становище както на партиите на Отечествения фронт, така и на опозицията и изявените симпатии във всички народни слоеве, Църквата споделя народното желание, и при ясно изразена всенародна
воля за народна република”...
Такава е истинската причина за републиканизирането на България. На 8 септември 1946 г. Са поместени в “Църковен вестник” телеграми в полза на републиката между Екзарх Стефан – Председател на Св. Синод и министър-председателят Кимон Георгиев (бр. 29-30). Тези две личности са известни като франкмасони – агенти на СССР. докато за К. Георгиев Царица Йоанна не си спомня нищо добро, което да е допринесъл за България, то другият – Стефан е известен развратник, поставен на Софийския митрополитски престол с измама от Ал. Стамболийски и арогантността му достига до такава степен, че посяга на честта на Царицата Майка Йоанна, за което получава заслужен плесник от Княз Кирил.
На 16 септ. 1946 г. е наредено по църквите и манастирите да се служат благодарствени молебени по случай обявяването на народната република. В храм-паметник “Св. Александър Невски” молебен служат митрополитите Михаил Русенски, Паисий Врачански, Борис Неврокопски, Софроний Търновски и Йосиф Варненски (който посреща съветските войски); епископите Флавиан и Партений (който кръсти после двете царски деца князете Кардам и Кирил в Мадрид), архим. Дамаскин, Методий и др. Слово произнася Михаил Русенски.
Църквата, пише проф. Ив. С. Марковски, подпомага “народополезните начинания, почиващи на принципите на свободата, равенството и братството. Мнозина погрешно мислят, че тия начала са провъзгласени едва от Френската революция” (бр. 29-30: Единство на Църква и народ
Така е поведено хорото на гибелта от едноокия циклоп и маститата кокона в калугерски дрехи. Бихме си послужили, като споменем напълно подходящо и за нас, “това не става случайно, ами че революционното правителство и шайката от разбойници-революционери от средата на поповете, които са се показали едва ли не по-лоши от комунистите” (В объятияхъ семиглаваго змiя. Церковь в порабощенной России. Монреаль 1984, с. 16). Наистина, падението на душата е последното падение, както се казва в една монашеска книга. Напълно е вярно да се каже, че всички имена, които участвуват в тази трагедия, са посветени предатели или потенциални такива, за които ще видим по-късно, че си показват рогата при един или друг случай, но това не е място на настоящата статия.
Първа част
Иванъ Марчевски, Монархическо - консервативенъ съюзъ (Публ. в “Либерален конгрес” 21-28 октомври 1991 г./бр. 13; “Синьо време” 1992/бр. 25; “Поглед дайджест” 1991-2 ?; “Знаме” 1991-2 ?).Все пак има алтернативен синод.
Като погледнем кои партии подкрепят Максим,то става ясно и за същността на тези партии.
В момента партиите на Луканов се борят с партиите на старата номенклатура - живковистите и се вдига шум до небесата.
При цялата тази ситуация няма как църквата да не е тотално маргинализирана. Прочее, Православна "църква", която отменя стария светоотечески календар, която се обръща срещу монархията, съюзява се със Съветската лъжецърква, бори се за материални, не за духовни блага, подкрепя БКП и нейната антибългарска политика и т.н. и т.н., е еретическа структура, която няма моралното право да се нарича БПЦ.
2. Блогътъ на Мартинъ (Crusader)
3. Блогътъ на Роялистъ
4. Блогъ - Иконимика за масите
5. Блогътъ на Меркаторъ
6. Блогътъ на Каравеловъ
7. Блогътъ на Димитъръ (thetrooper)
8. Журналътъ на Антонъ
9. Блогъ "Борба за Силна България"
10. Блогъ "Гота" - сайтъ за Българската аристокрация
11. Блогъ "Дворцова свита"
12. Блогъ "Дворците въ България"
13. Блогъ "Аристокрация БГ"
14. Националенъ светогледъ
15. Моятъ каналъ въ Youtube
16. Патриархътъ на Българската история - д-ръ Ганчо Ценовъ
17. "Кроватова България и покръстването на българите"
18. Книги на Монархическо-консервативенъ съюзъ
19. Монархически организации въ света
20. Списание "Геополитика"
21. "Консервативно - монархически клубъ" - Полша
22. "Право и справедливостъ" - Полша
23. Националенъ Консервативенъ Форумъ
24. "Македонска Трибуна"
25. Политически партии и организации, на които симпатизирамъ
26. Великите учени за Вярата си въ Бога
27. Бразилска монархия - принцъ Луишъ де Браганша
28. Църква на истинските православни християни
29. Документи за Църквата на истинските православни християни
