Честит празник на всички пастири и честит имен ден на всички, които носят имената - Георги, Гергана, Галина, Галя, Ганчо, Генчо, Генади и др.




  Най-верен стълб на родолюбието в Царство България е била Царската армия. Неслучайно омразата на всички врагове на Родината е била отправена преди всичко към нашата армия, главна защитница на свободата ни и националното ни самоутвърждаване. Армията ни по това време е била най-могъщата школа за цялата българска нация. Най-добрият паметник за старата ни армия категорично е констатирането на онази истина, че всички врагове са я ненавиждали, хулели, но заедно с това са се страхували от нея. Куриозен случай по времето на ВСВ, малко преди 09.09.1944 г., е заповедта, дадена на маршал Толбухин да премине Дунава и да нападне Царство България (самият Толбухин не е знаел, че се готви преврат в страната). Болшевишкият „пълководец” се зачудил откъде ще събере милион, милион и половина армия за да влезе в сражение с царската войска. Случая е потвърден от негови приближени, толкова голям е бил страхът от Българската армия. Царската войска е била главната опора за свободата и суверенитета на Царство България. Ако трябва напълно точно да се каже с какво именно българският народ е задължен на своята армия, то това може да се изрази с две думи - с всичко. На какво е учила нашата армия:

 

1. Царската армия е възпитавала в чувство за отговорност и дълг пред нацията и Родината

2. Царската армия е възпитавала в чувство за лично мъжество

3. Царската армия е възпитавала в смелост и жертвоготовност

4. Царската армия е възпитавала в смирение пред по-висшестоящ офицер, пред Царя и пред Бога

 

Нека сравним с реалността след кървавата дата 09.09.1944 г. –

 

1. Червената „армия” възпитаваше в дълг към СССР и в отговорност пред БКП

2. Червената „армия” възпитаваше „мъже”, които можеха да изпият литър и половина водка, да се бият и стрелят по кръчмите и да преследват „враговете на народа”

3. Червената „армия” възпитаваше в смелост, само когато Съветската армия даваше кураж

4. Червената „армия” възпитаваше в смирение пред червените номенклатурни другари.

 

Какво е положението днес, когато всичко лошо от комунизъмъ излиза на повърхността? В какво са възпитавани днешните мъже?

 

1.      В цялото общество думи като отговорност и дълг са изхвърлени от употреба. Нито Родината е важна, нито нацията. Важни са забавленията и живота „тук и сега”, „ден за ден”, „свободни, равни и безотговорни”.

2.      Сега е модерно да си метро-сексуален, да си бръснеш краката и скубеш веждите, да си „мъж под чехъл”, да разкриваш чувствата си, да плачеш, когато разни грубияни те наранят и прочее...

3.      В днешно време смелост е да наръгаш с нож в гърба няколко човека, или да гръмнеш някой от упор, докато други двама го държат. Жертвоготовност? Готовността да се пожертваш в името на общото благо се разглежда като глупост, а за умен се смята само този, който мисли единствено за собственото си "аз".

4.      Няма смирение, има само позьорство.

 

Царската ни армия е била онази школа, в която българинът се е учил да вижда благото на народа в неговата сила и единство, а не в либерални обещания за мир, братство, равенство и т.н.

 

Поклон пред всички Царски офицери и Царски войници, които защитаваха България от нейните врагове – Антантата, които не предадоха Царството и които не станаха слуги на комунистите. За всички тях, както и за всички днешни войници и офицери, които чувстват, че носят част от онези светли добродетели – честит празник!

 

За останалите – дано Бог се смили над душите Ви.

 

Велик е нашият войник!

Велик, велик, велик!

Измокрен, гладен, уморен,

без отдих би се ден и нощ,

бърдата цепи разярен

със страшния си вик „На нож!“

От Китка литна в един миг,

прецапа Тимока дълбок,

при Равна, Вина, Лесковик,

черта му път самият Бог.

При Маврово, заровен в сняг,

с ръце премръзнали се би,

в Ботум отвори път за Дрин,

прокуди врага до един!

И пак спокоен, мълчалив,

при Охрид днес той стои

и чака нов враг да срази

със страшния си вик „На нож!“

Велик Велик Велик ! :)

Честит празник!

Честитъ да е!
Съ нами Богъ!

Poklon!

Кала, честит празник, брат! Живи и здрави да сме и България да пребъде!

Блогчето е супер. Продължавай все така. Всички комуняги под ножа!

Поздрави,
Миро

Мерси много. :)
Присъединявам се към твоите пожелания.

Поздрави!

vidi kakova glupost nabarav vo blog.bg
http://lagitenabugarizmot.blog.bg/

Отрепки всякакви в интернет пространството...