"Съществува и друга основна причина за неосъждането на комунизма в България. Тя е непровеждането и ненавременното прилагане на пакет от декомунизационни и лустрационни закони, какъвто е примера в други бивши социалистически страни като Полша, Чехия и Унгария. (Тези страни вече се целят в декомунизирането на общественият си живот - на комунягите да им бъде забранено да упражняват следните професии - лектори във ВУЗ-ове, лекари, адвокати, журналисти, управители на големи фирми и т.н. Къде са те, къде сме ние?) През 1991-1992 СДС приема само някои закони с лустрационни текстове. Такъв е параграф 9 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за банките и кредитното дело. Той забранява в ръководните органи на кредитните институции да бъдат назначавани заемалите номенклатурни постове през последните 15 години. През 1992 е приет Закон за временно въвеждане на някои допълнителни изисквания към членовете на ръководствата на научните организации и Висшата атестационна комисия, известен като закона “Панев”. С него е ограничен достъпът на номенклатурни кадри на БКП, както и на сътрудници на ДС до състава на академичните, факултетните, научните съвети и до ръководствата на ВУЗ и ВАК. Законът е отменен от БСП през март 1995.

През 1992 тогавашният президент Желю Желев се обявява против законопроекта на СДС за декомунизация, след като вече конфликтът му с министър-председателя Филип Димитров е факт. В законопроекта се предвижда ограничаване на заемане на ръководна длъжност в изпълнителната власт в предприятия с над 30 процента държавно участие, в държавните медии и в организации на бюджетна издръжка за хора от следния кръг: кадрови служители и сътрудници на ДС, секретари на първични партийни организации на БКП, номеклатурни кадри от апарата на ЦК, ОФ, ДКМС и БЗНС, участници в т. нар. възродителен процес, преподаватели в АОНСУ, в школите на ЦК и КПСС, както и в учебни заведения на КГБ. Тогава Желев заявява: “Националното помирение и успехът в икономическата реформа са за мен истинската декомунизация”. (Какво друго да очакваме от един марксист?)

През 1997 коалиционният партньор на СДС Народен съюз (честно казано, учудвам се, че точно тези са внесли такъв закон) внесе в парламента законопроект за ограничение при заемане на ръководни длъжности в България. Вносителите се аргументират с препоръките на Резолюция 1096 на Парламентарната асамблея на Съвета на европа (ПАСЕ) от 27.VІ.1996 за мерки за разграждане наследството от бившите комунистически тоталитарни режими. “Не мисля, че законът ще има оздравителен ефект за българското общество”, заявява президентът Петър Стоянов. “Ние вече сме седем години след 10 ноември. Не можем непрекъснато да се озъртаме назад и не може да се движим бързо напред, носейки като раница непрекъснато на гърба си сенките от миналото”, казва още той при излагане на съображенията си против законопроекта. Тогавашният министър-председател Иван Костов обявява, че споделя опасенията на президента. “Един такъв закон ще засегне съвсем малък брой хора”, казва той. (Големите "антикомунисти" - другарите Стоянов и Костов в действие.)

През октомври 1998 ОДС се обръща отново към лустрацията. Тогава са приети промени в Закона за администрацията, с които се забранява на всички, заемали ръководни длъжности в структурите на БКП и администрацията по време на нейното управление, както и на сътрудници на ДС, да се назначават на управленски постове в държавата в срок от пет години. Конституционният съд отменя този текст като противоконституционен. (Нека не забравяме, че Конституционния съд се състои от 12 съдии с 9-годишен мандат. Една трета от тях се избират от Народното събрание, една трета се назначават от президента. Сиреч, тъй като ОДС в онези години имаше пълно парламентарно мнозинство, плюс свой президент, излиза, че две трети от КС е бил, или е могъл да бъде, назначен от ОДС. Оправданията на другарите от ОДС са нелепи) През май 2000 парламентът приема Закон за обявяване на незаконността на комунистическия режим, който не съдържа правни последици, а по-скоро е декларативен. (Най-яловият закон в международното право)

Парламентарното мнозинство на ОДС приема през 1997 Закон за достъп до документите на бившата Държавна сигурност. Конституционният съд (след като се изважда от списъка на институциите, които подлежат на проверка) се произнася с решение, че е противоконституционно да се обявяват т. нар. “картотекирани” сътрудници, за които в картотеките на ДС е запазено единствено картонче с регистрация за сътрудничество. (Голям цирк) В резултат на това в парламента министърът на вътрешните работи обявява само 23 сътрудници на ДС от първоначалния списък с 97 имена. Повечето от обявените са депутати от ДПС и БСП. Правителството на Иван Костов не изпълнява чл. 13 от закона, който указва, че “до една година от влизането на закона в сила (ДВ, бр. 63, 6.VІІІ.1997) документите на бившата Държавна сигурност се предават в Централния държавен архив”. В началото на 2001, броени месеци преди парламентарните избори, ОДС приема изменение и допълнение на Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност като разширява негово поле на приложение и създава нова комисия по досиета, известна като комисията “Андреев”. Тогава президентът Петър Стоянов заявява: “С риск да загубя 50 евентуални гласа ще кажа, че декомунизация се прави с промяна в манталитета на народа, с даване на пример, а не с вадене на досиета”. (Агент Виктор?) Няколко месеца по-късно Стоянов загуби не само 50 гласа, но и президентските избори. Комисията по досиетата е закрита, а законът е отменен изцяло през април 2002, с приетия с гласовете на НДСВ, ДПС и БСП Закон за защита на класифицираната информация (България е единствената от бившите социалистически страни, която остава без такова законодателство). През ноември 2003 нито една политическа сила не се отзовава на поканата на СДС (който не е на власт) за консултации по изработването на законопроект за прекъсване на връзките на публичната власт със служители на бившата ДС и РУМНО. (Безочието на червенушките няма край. Веднага щом излезнат в опозиция и почват да се правят на антикомунисти)

Закономерността, която се очертава от изложените факти, е че в България демократичните сили винаги настояват за приемането на декомунизационни закони, когато са в опозиция и не правят необходимото за реализирането им, когато са управляващи." (Да, този извод говори много, поне на мислещите, незомбирани от костовистка пропаганда люде)

Със съкращения. Син курсив - мои бележки.

Христов, Христо. "Престъпленията на комунизма"


Днес положението не се е променило особено. Старите комунистически муцуни, сега събрали се в Червената коалиция, пардон - в Синята, пак искат власт и пак залъгват с някакви обещания. А лустрация? Декомунизация? Риторични въпроси. Преди време СДС имаше шанс да се изчисти от отрепките, сега май е късно. Дано не съм прав.

Извод - Няма истинска антикомунистическа партия в този парламент. Само левичарство...

Удобно е да има враг, така винаги има някой към когото да се насочи общественото недоволство. Хубаво е този враг да е хем реален хем имагинерен, така че хем да има кого да се обвинява хем да няма кой да се накаже. По този начин енергията на обществото, която иначе би била градивна може много успешно да се впрегне в търсене на начини за откриване, идентифициране и наказване на врага. Това правим вече 20 години - гоним Михаля. И най-тъпото е че го правим по нечия воля.

Съвсем не съм съгласен. В този живот трябва да има справедливост. Не може да си бил съучастник, или направо участник, в ликвидирането на българската нация и държавност и никой да не ти потърси сметка за това. Комунистическият режим е марионетен, той ликвидира сувереността на България, изби хиляди достойни българи, съсипа хиляди семейства, откъсна изконно български територии, подари ги на вражески на нам държави, където се проведе унищожителен геноцид над българското население, съсипа милиони български животи. Е, при тази ситуация, заклеймяването и осъждането на "бившите" комуняги, които се правят на десни, които залъгват, че в Родината ни ще има отново справедливост, така както е имало преди 09.09.1944 г., не е търсене на нов враг, а стремеж за благоденствие и благополучие на цял един народ. Аз съм лесен, мога да емигрирам в чужбина, ще си уредя живота, достатъчно образован и амбициозен съм, но какво ще се случи с Родината, за която мои предци са проливали кръвта си?

Не, тук изобщо не става дума за търсене на "врагът с партиен билет", става дума за унижаването му, за дискредитацията му пред целия свят и накрая за унищожението му. Не може да има градеж с полухора, произлезли от низините, генетично обвързани с комунистическия мироглед. Примерите с Полша, Чехия, Унгария, изобщо с целия соц. лагер са показателни - без декомунизация, не може и няма да има прогрес. Че всичко лошо в тази държава произлиза именно от годините на комунистическото безвремие.

Иначе, можем да се залъгваме още и да работим на парче...

За разлика от Полша, Чехия и Унгария, ние приемаме азиатски, допотопно селски тип комунизъм и сме единствените склонили безпрекословно глава пред "братушките"! Горе споменатите държави никога не са били 100% зависими от ссср и народите им никога не са искали комунизъм, камоли съветска окупация! При нас декомунизация на практика няма, защото 90% от "нацията" ни изпитва умиление и чиста носталгия към времето на т. живков! Няма как политиците ни да приемат какъвто и да е работещ закон на тази тема, защото те са част от "червената чума" и няма кой да поиска това от тях (интелектуалците възпявали бкп ?!). След 1944-та, държавата с поданиците си прави всичко възможно да забрави и да се отдалечи от всяка една западно европейска ценностна система, приемайки руската анти култура и духовната нищета за свой идеал. Като прибавим и липсата на каквато и да е реална журналистика у нас, картината става ясна! Ние, като народ копнеем за пълна зависимост от Русия и комунистическите й порядки и не желаем досег с цивилизования свят...уви!

Корена на това зло е т.нар. "освобождение" от "турско робство". Русофилството, къде явно, къде неявно, трови душите на българите от векове. Благодарение на него сме на това дередже. Малко са вярващите православни българи, които не понасят Русия. Чрез вярата Руската мечка манипулира и до ден днешен, за разлика от гореизброените католически държави.

Но все пак, това не е оправдание за липсата на НЕчервени кадри в политическия живот на България. Хората около СДС и ДСБ са противници на руската политика, обаче това не им пречи да си избират ченгета в партиите и да ги славословят като велики антикомунисти...

Прав си.Русофилията по един доста гаден,но логичен ,начин се сля в едно с комунизма.Специално в България русофилия и комунизъм се припокриват напълно.Друг е въпроса,че тези два "канала" за пряко руско влияние тук, могат да се използват и поотделно(Сред някои представители на по-младите поколения се наблюдават такива тенденции).
Нищо ново под слънцето.Нещата са очевидно банални, дребни като камилчета.

Всъщност,твоят въпрос,поставен в коментара ти ме насочи към една моя грешка.Това,което исках в действителност да кажа е,че германците не са и помисляли да завладяват света.Зная,че много хора няма да споделят това мнение,но този факт въобще не ме тревожи.Аз работя с конкретни данни , документи и проверени сведения,а не с изтъркани от употреба клишета.Възоснова на тази коректна информация аз стигнах до извода,че целта на немското политическо и военно ръководство е била да се осигури т. нар. ,,жизнено пространство,, за германския народ,който при тежките условия в които е бил поставен е нямал друг избор освен чрез война да си обезпечи необходимите ресурси.Това е моето виждане по въпроса,представено в най-сбита форма. С уважение: kordon

Да, но то е заложено и в самата националсоциалистическа идеология. НСДАП се е интересувала предимно от обединение на всички немци в една Германия, за разлика от интернационалистичните напъни на руснаци и англичани (вечните съюзници), които и досега мечтаят да владеят света.

Следвоенната пропаганда не е нищо повече от следвоенна пропаганда. :)