Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.03.2011 14:49 - Отново за трети мартъ
Автор: monarchism Категория: Политика   
Прочетен: 5993 Коментари: 14 Гласове:
7

Последна промяна: 02.03.2011 14:52


    Въ недѣля случайно ми попадна “речьта” на милиционерчето Росѣнъ Петровъ по поводъ Фьодоръ Горталовъ и 3-ти мартъ. Цитирамъ: “На трети мартъ не мислетѣ за руската газь и руската АЕЦ, за съвременнитѣ интриги или злинитѣ на комунизъма, а за момчетата като Горталовъ, които загинаха въ крайна смѣтка за нашата свобода. А тѣ не сѫ малко, почти 200 хил. Когато другъ народъ даде толкова отъ синоветѣ си за насъ, ще започнемъ да уважаваме и него ”.

Повръща ми се отъ безочливата русофилия въ тази бивша държава.

Какво всѫщностъ празднуватъ рускитѣ лакеи въ България на датата трети мартъ. Ето това:

1.     На 3 мартъ 1878 г. (новъ стилъ) е подписанъ Санстефанския окупационенъ миренъ договоръ.

-    Часть отъ Чл. 8: "тази окупация ще бѫде ограничена сѫщо за единъ срокъ приблизително отъ две години... ефективътъ на руския окупационенъ корпусъ, съставенъ отъ шесть пехотни дивизии и две кавалерийски, който ще остане въ България следъ изпразването на Турция отъ императорската армия, не ще надминава петдесеть хиляди души. Той ще бѫде издържанъ за смѣтка на окупираната страна. Рускитѣ окупационни войски въ България ще запазятъ своитѣ съобщителни връзки съ Русия не само прѣзъ Румъния, но сѫщо прѣзъ пристанищата на Черно море - Варна и Бургасъ, кѫдето тѣ ще могатъ да организиратъ, докато трае срокѫтъ на окупацията, необходимитѣ депозити."

-    Санстефанскиятъ договоръ предвижда руска окупация въ течение на „приблизително" две години безъ международенъ контролъ и не съдържа никакви разпоредби за изтеглянето на рускитѣ войски отъ България следъ изтичането на този периодъ. Въ сѫщото време на Турция се дава правото да прокарва свои войски прѣзъ българска територия.

2.     Споредъ Санстефанския договоръ Русия отстѫпва на Румъния и Сърбия съответно Северна Добруджа и Нишко съ Поморавието (признати за нераздѣлна часть отъ българскитѣ територии и съ Султанския екзархийски ферманъ отъ 1870 г., и отъ Великитѣ сили въ Цариградъ прѣзъ 1876 г.).

 
3.  Чл. 3. Сърбия се признава за независима

     Чл. 5. Високата порта признава независимостьта на Румъния...


Руско-турската война се води за териториалното разширение на Руската империя, не за освобождение на нѣкакъвъ измисленъ отъ царица Екатерина етносъ “славяни”. Тази война е антибългарска по своята сѫщностъ, защото по категориченъ начинъ възпира Българското Възраждане, изразяващо се въ борба за сувѣрена Българска държава и независима отъ Цариградската патриаршия Българска Православна Църква.

Колкото до русофилскитѣ полюции, че 200 хил. руснаци били дали живота си за “освобождението” на българитѣ, нека погледнемъ фактитѣ:

Въ книгата си “Българското възраждане", 1981, на стр. 328, Николай Генчевъ пише, че Руската Дунавска армия, действуваща на територията на днешна България, е наброявала 185 000 бойци – войници и офицери. Безумието на руската пета колона тукъ достига до ненормални висоти.

Споредъ рускиятъ историкъ Степанъ Кашурко, въ войната 1877-1878 г. сѫ загинали - убити – 15 567, умрѣли отъ ранитѣ си – 6824, или общо загинали на българска земя 22 391 души. Нека напомня, че въ Априлското въстание загиватъ около 40 хил. българи и то за интереситѣ на България.

Нѣка никога не се забравя, че чрѣзъ панславизма, идеята за Трети Римъ (включваща и категоричното противопоставяне на султанския ферманъ за учредяване на Българска Екзархия), Царска Русия е била ПРОТИВЪ самостоятелна Българска държава, сѫществуването на самостоятеленъ Български етносъ и самостоятелна Българска църква.

Това е. Всичко останало е въ мокритѣ сънища на рускитѣ подлизурковци.



Гласувай:
7



1. анонимен - ЕВАЛЛА , АВТОРЕ...
02.03.2011 15:56
РАЗМНОЖИ ТИЯ ДАННИ И ДА ГИ ПУСНЕМ ,КАТО ПОЗИВ ЗА 3.03.!!!!

ИСТИНАТА ТРЯБВА ДА СЕ ИЗРИЧА НА ВИСОК ГЛАС!!!!
СТИГА ЛЪЖИ , ЗАБЛУДИ И ДОЛНИ ИНСИНУАЦИИ СЪС МИНАЛОТО И СЪДБАТА НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИЯ!

ИСКАМЕ ИСТИНАТА, ЕДИНСТВЕНО ИСТИНАТА И ......САМО ИСТИНАТА----КАКВОТО И ДА НИ СТРУВА ,ТОВА!
цитирай
2. monarchism - Всяка година си проличава, вместо ...
02.03.2011 18:30
Всяка година си проличава, вместо на 9-ти септември, на 3-ти март...
цитирай
3. анонимен - А, Македония, страдалница и най...
03.03.2011 14:13
А, Македония,страдалница и най-потърпевша от този комплот!
цитирай
4. monarchism - Цяла България е потърпевша...
03.03.2011 15:05
Цяла България е потърпевша...
цитирай
5. nkf - Казал си го кратко и ясно. Междув...
03.03.2011 17:03
Казал си го кратко и ясно.Междувпрочем ,марксиста Жельо Митев Желев е роден на 3-ти март и по негово време провъзгласяването на 3-ти март за празник.Според мен случайни работи няма.
Все едно,дата която раделя Българите и принуждава една част от тях да целуват копитата на коня на един чужд владетел (който стои срещу народното ни събрание),няма място изобщо сред българските празници.Това не може да бъде национален празник.

П.С. Копирам статията ти и я пускам в моя блог.
цитирай
6. monarchism - Добре. Сещам се, че преди ми разп...
03.03.2011 17:31
Добре. Сещам се, че преди ми разправяше за една книга на покойния бай Йордан Вълчев, където той цитира документи на английското разузнаване, доказващи за пореден път лъжите около "освобождението". Как се казваше книгата и можеш ли да извадиш някой цитат от нея?
цитирай
7. анонимен - Браво Авторе ! oтново си сложил п...
04.03.2011 11:06
Браво Авторе ! oтново си сложил пръст в раната на МАЙКОПРОДАВЦИТЕ !!
цитирай
8. men - БЪЛГАРСКИТЕ НАЦИОНАЛНИ ПРАЗНИЦИ И ...
04.03.2011 14:17
БЪЛГАРСКИТЕ НАЦИОНАЛНИ ПРАЗНИЦИ И БЪЛГАРСКИЯТ НАЦИОНАЛЕН ИДЕАЛ

Петко Ст. Петков

web

В календара на официалните български празници има няколко, които се определят като "национални". Това са: 3 март - Ден на освобождението на България от османско иго; 6 май - Гергьовден, Ден на храбростта и Българската армия; 24 май - Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост; 6 септември - Ден на Съединението на България; 22 септември - Ден на независимостта на България; 1 ноември - Ден на народните будители. Останалите пет официални празника са: Нова година, 1 май - Ден на труда, 24 декември - Бъдни вечер, 25 и 26 декември - Коледа, Рождество Христово и Великден (информацията е от сайта на Народното събрание http://www.parliament.bg). Прегледът на специализираната историческа литература показва, че липсва интерес към проблема за формирането на научно аргументирана система от "национални празници"; невинаги е ясно какви ценности и национални постижения почитаме, отбелязвайки тържествено изброените дни; трудно е да се твърди със сигурност, че всички те са "национални", т.е. всебългарски; редица важни исторически дати и събития все още остават извън списъка на обявените за "официални" национални празници: 27 февруари - учредяването на Българската екзархия през 1870 г. - първата законнопризната общобългарска институция, 16 април - приемането на първата българска конституция в Търново през 1879 г., 17 април - изборът на първия български княз след възстановяването на българската държава през 1879 г., 20 април - избухването на най-голямото и най-успешното българско въстание за освобождение от османско иго през 1876 г. и много други. Настоящото кратко изложение е само опит за провокиране на така необходимата научна дискусия по темата; авторът споделя своето разбиране, както и различни аргументи против или в подкрепа на някои от изброените национални празници. Разполагането на мисловната конструкция на фона на "българския национален идеал" (Петков 2003: 127-138) е свързано с убеждението ми, че няма друг по-мащабен, общобългарски критерий, който да осмисля или обезсмисля значимостта на паметните исторически дати като "национални празници".

Три от настоящите официални празници са свързани с важни политически събития от следосвобожденската ни история. Това са 3 март - денят на подписването на прелиминарния (предварителния) Санстефански договор в края на Руско-турската война 1877-1878 г., 6 септември - денят на обявяването на Съединението между Източна Румелия и Княжество България през 1885 г. и 22 септември - денят на обявяването на независимостта на България през 1908 г. Първоначалното впечатление, че изборът точно на тези три "национални празника" е недостатъчно аргументиран и се основава на твърде еднозначното разбиране за предимно национално-политическата същност на българския национален идеал, както и липсата на ясен критерий защо именно те са предпочетени от списъка с важни и същностни за националната ни идентичност исторически дати, би могло да се отмине с присъщото на българите небалансирано отношение към отечествената ни история, ако въпросът не беше принципен, важен не само за науката, но и за обществото като цяло, а в настоящия момент и изключително актуален.

Едно от доказателствата за безпринципния подбор на посочените три "политически дати" в официалния ни празничен календар е нееднотипното им отбелязване: 3 март се чества по нов стил (известно е, че Санстефанският прелиминарен мир е подписан на 19 февруари 1878 г.); 6 септември се чества по стар стил; 22 септември - също. Безпринципно редуване на стар и нов стил се наблюдава и при честването на други, не по-малко значими, но невключени в календара на "официалните празници" исторически дати: вместо на 20 април, когато започва Априлското въстание през 1876 г., този ден с неособено голяма тържественост се отбелязва на 1 май - дата, натоварена с друг исторически смисъл и включена в сегашния официален празничен календар с друго значение. Тук си струва да напомня за колосалното десетилетно недоразумение кончината на един от най-големите българи Васил Левски да се отбелязва по нов стил, и то неточно, на 19 февруари, след като отдавна е доказано, че Левски е обесен на 6/18 февруари (впрочем датата на раждането му на 6/18 юли не се оспорва и това още по-категорично подчертава грешката с 19 февруари).

Нееднотипен и неаргументиран е подборът на историческите дати, чрез които се отбелязват важните събития, които честваме като официални или национални празници. В случая с "Трети март" става въпрос за един предварителен (прелиминарен) договор, който самата победителка Русия е обявила, че ще бъде преразгледан (сиреч съвсем очевидно е, че той не е окончателен и както е известно този договор има реална политическа трайност колкото снега по Шипка след тежката зима на 1877-1878 г. - т.е. до лятото на 1878 г., когато се сключва окончателният Берлински договор). С "Шести септември" пък акцентът се поставя не върху успешния край на едно важно историческо събитие, а върху първоначалното провъзгласяване на Съединението в столицата на Източна Румелия Пловдив. От научна гледна точка обаче не по-маловажна дата е денят на подписването на Топханенския акт 24 март 1886 г., когато Съединението е признато от великите сили и султана. Независимо от половинчатите клаузи на това споразумение, именно то (до 1908-1909 г.) е международноправната гаранция на съединените под скиптъра на българския монарх Княжество България и Източна Румелия. Що се отнася до отбелязването на деня на независимостта на България, с основание е предпочетен старият стил - 22 септември, но отново липсва обяснение за различното календарно "третиране" на официалните ни празници, чествани ту по стар, ту по нов стил. И в този случай се изтъква провъзгласяването, началото на поредица от важни исторически събития, завършили с международното признаване на българската държавна независимост през пролетта на 1909 г.

За да не бъда обвинен в непоследователност с оглед защитената наскоро теза, че периодизирането на отечествената ни история трябва да следва българските усилия и активност, а не чуждата им санкция от минали или настоящи "велики сили" (Петков 2001: 55-67), ще уточня, че тук не става дума за периодизация; целта е да се открият и отбележат подобаващо знакови събития и повратни исторически дати, които най-пълно отразяват съществени за националната ни идентичност и националното ни самочувствие ценности, достойнства, общобългарски усилия, борби и постижения, защото това според мен е най-важното обществено предназначение на т.нар. "национални празници".

В този смисъл какво е непреходното, исторически великото значение на случилото се на 3 март 1878 г.? Както вече беше изтъкнато, Санстефанският договор е предварителен, окончателен е Берлинският договор, подписан на 1/13 юли 1878 г. Ако някой все още се опитва да защитава фактологично неиздържаната теза (която се открива дори в някои учебници по история), че със Санстефанския договор "приключила Руско-турската освободителна война 1877-1878 г." и той именно "донесъл освобождението на българите", ще трябва да припомним, че военните действия прикючват с Одринското примирие, подписано на 19/31 януари 1878 г. Този неоснователно подценяван исторически документ е с важно значение за изхода от войната, при това той по-плътно се доближава до общите препоръки на великите сили, отправени към Османската империя на Цариградската конференция в края на 1876 г. В текста на примирието категорично се заявява, че "България се създава като автономно княжество в пределите, където мнозинството от населението е българско. Нейните граници в никакъв случай не могат да бъдат по-малки от границите, приети от Цариградската конференция. Тя ще плаща данък, ще има народно християнско правителство и местна милиция. Османска армия там повече не ще се намира" (История 1987: 459). Следователно според постановленията на Одринското примирие българската държава ще се възстанови в духа на общите европейски решения от декември 1876 г., взети на Цариградската конференция, но с немаловажната разлика (в полза на българското национално единство), че проектираните през 1876 г. два автономни български вилаета през януари 1878 г. са събрани в едно автономно княжество, еднакво по територията си с диоцеза на Българската екзархия.

Друг аргумент, обезсмислящ недоказаната значимост на Трети март като знаков ден на българското освобождение, е фактът, че Санстефанският договор е едно временно руско-турско споразумение, в това събитие няма никакво конкретно българско участие. Нещо повече - Българското княжество, начертано на картата в Сан Стефано от руските дипломати, начело с Н. П. Игнатиев, се различава по границите си и по включените в него български територии както от екзархийския диоцез, така и от повтарящите го международни споразумения - Цариградската конференция и Одринското примирие. Именно според Санстефанския договор Русия отстъпва на Румъния и Сърбия съответно Северна Добруджа и Нишко (признати за неразделна част от българските територии и със султанския екзархийски ферман от 1870 г., и от великите сили в Цариград през 1876 г.).

С договора от 3 март 1878 г. победителката Русия въвежда в проектираното Княжество България най-малко двегодишна руска окупация. В чл. 8 на договора се казва, че "руски войски ще заемат страната" и ще подпомагат императорския специален комисар; "тази окупация ще бъде ограничена за един срок приблизително от две години" (Петков 2002: 86). Изключително показателен за принизеното ни национално самочувствие, за неоправданото ни самоподценяване е историографският факт, че вече 127 години руската окупация в България 1878-1879 г. се обозначава снизходително и неточно като "временно руско управление". Началото на тази военна окупация юридически поставя именно Санстефанският договор. Ето още едно основание за недоумението ми как денят на подписването на този именно договор българите приемат за най-ярък знак на освобождението си от петвековно чуждо иго. И разбират ли, че шумното тържествено честване на този ден, внушенията на историци и политици, че Санстефанският договор и българският национален идеал са едно и също нещо (?), означава освен всичко вече изтъкнато, че ние днес официално и "всенародно" почитаме деня, в който се установява чужда военна окупация в България.

Налага се да уточня, че тук изобщо не се подлага на съмнение освободителния характер на руско-турската война 1877-1878 г. в смисъла, който винаги съм изтъквал (Петков 2005: 69), не се подценяват героизмът и заслугите на руските войни; въпросът е в това, че според мен има твърде много основания да се съмняваме в знаковия характер на деня трети март, с който свързваме освобождението на българите от османско иго. И понеже окончателният мирен договор - Берлинският, който предоставя политическа автономия на Княжество България и административна самостоятелност на Източна Румелия, в нашето общество все още трудно се възприема предимно положително (заради десетилетните негативни наслоения, свързани с откъсването на Македония и Южна Тракия и оставането им в Османската империя), по-добре е да търсим знаковата дата на Освобождението не в края, а в началото на поредицата от важни исторически събития, довели до възстановяването на българската държава. Такъв паметен исторически ден според мен е 20 април, когато избухва най-масовото общобългарско въстание за освобождение, завършило с военен погром, но с политически успех. Превръщайки 20 април в национален празник ще поставим справедливо едно героично българско усилие като основание за отбелязването на деня на освобождението от османско иго и ще избегнем неудобството да честваме като такъв ден трети март, когато две чужди империи подписват споразумение, касаещо и българите, но повече самите тях.

Що се отнася до двата официални празника, ненатоварени с политически смисъл, - 24 май и 1 ноември - то тяхното значение и място в празничния календар е изключително важно. Макар да се чества сравнително отскоро и с дълго прекъсване през втората половина на ХХ век1, Денят на народните будители, в основата на който е почитта, заслужено отдавана на българския небесен покровител св. Иван Рилски на 19 октомври (стар стил), е празник с все още неоползотворен, но значителен духовен потенциал. В обръщението си към Ректора на Софийския университет, директорите на Художествената и Музикалната академия, Учителските институти, средните училища и окръжните училищни инспектори (Окръжно № 17743/ 28.VІІ.1922 г.) министърът на просветата Ст. Омарчевски посочва ясно причините и целите на тържественото честване: "За да се възбуди у нашата учаща се младеж и изобщо в младите наши поколения здрав, дълбок, смислен интерес към дейците на нашето минало, към просветните, политическите и културни дейци на нашия национален живот - интерес, който засега се засяга случайно, било само от учителите по история и български език, било от отделни обществени дейци, Министерството на народното просвещение определя деня 1 ноември, деня на св. Йоана Рилски за празник на българските будители, за празник, да го наречем, на големите българи, чрез който празник, уреден планомерно и системно, да се обединяват всички усилия в това направление, като тоя ден се превърне в култ на българския народен гений: отдавайки почит към паметта на народните будители, към ония, които като самоотвержени воини водеха българския народ в миналото към просвета, към свобода, към култура, да вдъхновим младежта чрез техните светли образи към народни и културни идеали. Нека по-често си спомняме техните имена и техните дела, нека по-често посочваме техните стремежи, та да можем и по-дълбоко да разберем, че има нещо в нашата страна, в нашия народ, което е карало толкова българи да умират за него, че думата отечество не е само понятие без стойност, а че има в него нещо, което заслужава всички наши жертви и усилия. Да направим делото на нашите бащи и деди наша гордост и наша амбиция!" Министерството на просветата дава и конкретни указания как по-правилно да се организира новообявения национален празник Първи ноември: "1) на тоя празник трябва да се дава по възможност по-тържествен характер, за да може да се повлияе в горния смисъл на младежта и гражданството, така че празникът да не остане само училищен, но и да стане общонационален в истинския смисъл на думата; 2) празникът да се урежда с оглед на местните събития и местните дейци, като на последните се отдава нужната почит, нужното внимание за назидание, подем и вдъхновение на поколенията". Ето кое отличава този ден от другия общобългарски културен празник - 24 май.

Впрочем 11/24 май не може да се сравнява с останалите т.нар. национални празници. Неговото историческо значение е толкова голямо, проекциите му към минало, настояще и бъдеще са толкова осезаеми, че национално-политическите страсти, от които е провокирано величието на дни като 3 март, 6 и 22 септември, изглеждат незначителни на фона на многовековното духовно излъчване на делото, което отбелязваме в този ден. Затова съм убеден, че ако Националният празник на българите трябва да е един, то това несъмнено е 11/24 май. Защото националният празник трябва да е ден, обединяващ всички българи или поне всички българи, живеещи днес в България. Как ли празнуват Трети март например жителите на Смолянския край, след като според Санстефанския договор от 3 март 1878 г. тази част от Родопите е оставена в Османската империя. Същото се отнася за жителите на Кърджалийско и други родопски селища, останали в Турция според Топханенския акт, уреждащ международноправно Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Дните, в които почитаме делото на светите братя Кирил и Методий - 11 и 24 май - с много по-голямо основание се честват като общобългарски празник (в най-широкия смисъл на думата, т.е. в историческа ретроспекция повече от национален) - и на миналите поколения, и на днешните, а и на бъдещите. Това е празникът на най-българския спомен, настояща гордост и надежда за бъдещето. С такъв общобългарски празник днешните българи могат да започнат новото, трето хилядолетие след Р. Хр. и горди с достойното си минало, и необременени от овехтели ценности и неосъществими амбиции.

цитирай
9. анонимен - Антикомунист
18.03.2011 11:11
Браво, тази статия трябва да я прочете всеки българин.
Добре е да я прочетат и комунистите русофили, малар че те не са българи.
Тяхната истинска родина е Русия.
Добре е да се прочете и какво мисли Захари Стоянов :
http://www.extremecentrepoint.com/?p=311
Продължавайте със такива статии, истинско удоволствие да се четат.
цитирай
10. monarchism - Браво, тази статия трябва да я пр...
18.03.2011 21:51
анонимен написа:
Браво, тази статия трябва да я прочете всеки българин.
Добре е да я прочетат и комунистите русофили, малар че те не са българи.
Тяхната истинска родина е Русия.
Добре е да се прочете и какво мисли Захари Стоянов :
http://www.extremecentrepoint.com/?p=311
Продължавайте със такива статии, истинско удоволствие да се четат.

Делото на Стамболов трябва да се продължи.
цитирай
11. ok3223 - А бе
28.03.2011 11:44
Стига си близал ДЪто на покойния Фердо, гробокопача на България и неговият недостоен унук, перекендето и мошеника Симо Горския.
Другото са бълнувания на отрепки от бивши царедворски фамилии, които навремето са почиствали с усърдно близане задните част на Фердо манияка, и на синчето Борис 0-та.
Пасквила не се зачита .Търсене на царедворци няма. Вакантни длъжности за фаворити и фаворитки -също. Предлагане има, но търсенето е 0.
Търсенето на монархически проститутки също е 0.
ЗАЩОТО МОНАРХИЗМА Е ПОГРЕБАН ОКОНЧАТЕЛНО В БЪЛГАРИЯ.
цитирай
12. monarchism - Кой пък те излъга, че имам нещо общо ...
28.03.2011 13:17
Кой пък те излъга, че имам нещо общо със Симеон?

"Пасквила" не се чете само от комунарски отрепки, които не разбират български.

Пък докато има хора като мен, монархизмът никога няма да умре.
цитирай
13. ok3223 - Изглеждаш не глупав
30.03.2011 09:38
мъж,интелигентен.Нещо рядко срещано в Инт.пространството.
Историята на монархизма е повече от трагична. На един разумен и умен, свестен и честен, енергичен и талантлив монарх се падат 50-ина мошеника, зверове и интелектуални нули, които по божа препоръка и воля били обречени да царуват до животно. Смяна невъзможна. Добър,лош, извратен, гаден и престъпник; този е наречен от Господ Бог. Тъпотия някаква, синя кръв кралска и тн.
За да се смени и премахне се прибягва до преврати, революции, убийства, много кръв. Народ, държава, човечството губят...
Аз съм за републики френски и америкнски тип. Монарх за 4 год. с до 2 мандата. Ако се случи непочтен и говедо, епийчмънт и замяна. За коректив и контрол, парламент и тн.
Така е мисла най добре.
Конституционната монархия е нито риба нито рак.
Много често се извратява, както е били винаги у нас и не само, и като дървеното желязо не става за нищо.
Уважавам разбиранията ти,но не ги разбирам и не мога само по горните причини да ги споделя. ок

цитирай
14. monarchism - Линкове посветени на монархиче...
30.03.2011 10:11
Линкове посветени на монархическото управление и републиката:

http://monarchism.blog.bg/politika/2009/02/19/monarhiiata.293510

http://monarchism.blog.bg/politika/2009/05/04/of-quot-cyrkvata-quot-i-monarhiiata.330308

http://monarchism.blog.bg/politika/2009/05/06/velichieto-na-carskata-armiia.331072

http://monarchism.blog.bg/politika/2009/06/20/monarhichesko-nasledstvo.351326

http://monarchism.blog.bg/politika/2009/08/27/osnovni-konservativni-idei.386849

http://monarchism.blog.bg/politika/2009/11/09/monarhichesko-konservativeny-syiuzy.432159

http://monarchism.blog.bg/politika/2010/01/11/monarhiia-ili-republika.470317

http://monarchism.blog.bg/politika/2010/06/15/elitarizym-sreshtu-egalitarizym.561949

http://monarchism.blog.bg/politika/2010/06/28/monarhiia-i-demokraciia-ili-oshte-malko-za-nacionalnite-elit.568873

Скоро ще развия политическите си възгледи в отделна тема, съобразени със сегашната политическа действителност.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: monarchism
Категория: Политика
Прочетен: 2092551
Постинги: 205
Коментари: 2305
Гласове: 2546
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Новъ Завeтъ
2. Блогътъ на Мартинъ (Crusader)
3. Блогътъ на Роялистъ
4. Блогъ - Иконимика за масите
5. Блогътъ на Меркаторъ
6. Блогътъ на Каравеловъ
7. Блогътъ на Димитъръ (thetrooper)
8. Журналътъ на Антонъ
9. Блогъ "Борба за Силна България"
10. Блогъ "Гота" - сайтъ за Българската аристокрация
11. Блогъ "Дворцова свита"
12. Блогъ "Дворците въ България"
13. Блогъ "Аристокрация БГ"
14. Националенъ светогледъ
15. Моятъ каналъ въ Youtube
16. Патриархътъ на Българската история - д-ръ Ганчо Ценовъ
17. "Кроватова България и покръстването на българите"
18. Книги на Монархическо-консервативенъ съюзъ
19. Монархически организации въ света
20. Списание "Геополитика"
21. "Консервативно - монархически клубъ" - Полша
22. "Право и справедливостъ" - Полша
23. Националенъ Консервативенъ Форумъ
24. "Македонска Трибуна"
25. Политически партии и организации, на които симпатизирамъ
26. Великите учени за Вярата си въ Бога
27. Бразилска монархия - принцъ Луишъ де Браганша
28. Църква на истинските православни християни
29. Документи за Църквата на истинските православни християни