Термините “ляво” и “дясно” в политиката се появяват по времето на Френската революция.

“Десните” са привържениците на монархията, на аристокрацията, йерархията и църквата.

“Левите” – привърженици на егалитаристичното общество, общество в което хората трябва да бъдат третирани като равни и да имат едни и същи политически, икономически, социални и граждански права.

  Привържениците на монархията или т.нар. “десни” могат да бъдат определени като елитаристи. Какво защитава “елитарната теория”? Според елитаризмът една държава трябва да бъде управлява от малка група т.нар. “национален елит”, който се състои от хора с образование и познания, хора с добро материално състояние, хора които разбират накъде и как да поведат собствената си Родина, хора които поставят националния интерес над своя личен, хора които произхождат от добър род – Благородници. В съвременната консервативна мисъл добрата генетика често се пропуска, правят се аналогии с националсоциалистическата доктрина на Адолф Хитлер. Разбира се това не е далеч от истината, защото Адолф Хитлер е бил краен елитарист, за разлика от привържениците на комунистическата егалитарна мисъл, заклеймяващи добрата наследственост като нещо “упадъчно и дребнобуржоазно”.

 Така например в произведнението си “За управлението на империята” Константин Багренородни пише: “Доколкото всеки народ има различни обичаи, различни закони и постановления, той би следвало да държи за своите порядки и съюзи за смесен живот да сключва и извършва вътре в един и същ народ. Понеже подобно на това както всяко живо същество встъпва в сношение с еднородните си, така и във всеки народ стана правило да стъпва в брачни съжителства не с другоплеменници и чужденци, а с хора от един и същи род и един и същи език.”
Не закъснява критиката на съветският комунистически коментатор Г.Г. Литаврин, който пише за това място, като “недостойное учености автора”, изхождайки от наложената след Втората световна война система на мултикултурност.

  “Десните” са привърженици на естествената йерархична държавна подредба и считат, че произхода на властта е от Бога, за разлика от “левите”, които въвеждат теорията за произход на властта от народа.

  Егалитарните идеи от времето на Френската революция живеят и днес в идеите на комунизмъма и демокрацията. Последната не е по-малко егалитарна форма на управление от комунистическата. “Свобода, равенство, братство”. При демократичната система абсолютно всеки, независимо дали може да пише или не, има възможност да упражни своят глас и по този начин да определи бъднините на цялата нация за един определен период от време.

 Критика на един достоен пълководец по повод Германската империя: "Възмущаваше ме, че в държавата, в която всеки глупак не само се ползва от свободата на словото, но и може да попадне в райхстага и да стане "законодател", носителят на императорската корона се подлагаше на забрани и някаква си парламентарна говорилня можеше да го "смъмри"."...

"Съвременната западна демокрация е спътница на марксизма, който изобщо е немислим без нея. Тя е именно онази почва, върху която израства това чудовище. Нейната най-отвратителна външна проява е парламентаризмът."

Дали е така? Преценете:

  “Нашият народ посреща с голямо удовлетворение защитата, която английските депутати г-да Джон Мак и Зилиакус са направили на нова, демократична България и на нашата справедлива национална кауза.Фактът, че лейбъристкото болшинство в английската камара е изслушало с видимо одобрение и, във всеки случай, без никакво възражение заявленията на тия доблестни депутати, потвърдени с неопровержими факти и аргументи, има голямо значение за нашата страна.”.....” Крайно време е да се разбере, че установяването на нормални взаимоотношения между България и Англия ще стане не чрез поддръжка на старите реакционни клики в България, отречени от българския народ, и не чрез поддържане империалистическите претенции на великогръцките шовинисти. Крайно време е да се разбере също, че единствено Отечественият фронт е в състояние да осигури такива взаимоотношения между България и Англия, които биха били в общ интерес за двете страни и в полза на трайния мир и демокрацията на Балканите.”

Георги Димитров - вестник "Работническо дело", бр.267 от 16 ноември 1946 г.

 “9 септември 1944 г. беше смъртоносен удар в сърцето на монархизма и фашизма. Народната република, за която гласува на 8 септември българският народ е демократическа република с парламентарен представителен режим, тъй както тя е обрисувана в своите основни черти в чл. 12 от Закона за допитване до народа. Тя се опира на здравите народни демократични сили на нацията. В нея трудът ще бъде основният обществено-стопански фактор. В Конституцията на народната република ще бъдат вписани и осигурени всички политически, икономически, културни и социални завоевания на българския народ в дългогодишната му борба срещу чуждия гнет, монархизма, фашизма и реакцията.”  Из речта ва Васил Коларов през ХХVI ОНС

За участието на демократите в ОФ ще посветя специална тема.