Прочетен: 11085 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 20.02.2009 14:14
Еникьой или Кръ̀сто полѐ е концентрационен лагер, създаден на 1 септември 1941 с Постановление на Министерски съвет на Царство България като “Селище на Държавна сигурност” № 2.
Двете имена на лагера са всъщност турското и българското име на селото, край което той се намира - Еникьой или Кръсто поле, Ксантийско.
В лагера са изпращани дейци на БКП и други противници на прохитлеристката политика на правителството на Богдан Филов. Според Кратката българска енциклопедия от 1966 година концлагеристите са поставени при крайно тежки условия на живот. В том трети на "Енциклопедия България" се твърди, че в лагера се организира политико-просветна работа.
Гонда вода е концентрационен лагер, създаден през януари 1941 година с постановление на Министерския съвет №3 в едноименната местност в Родопите. Намира се на 6-7 km от Асеновград и преди съоръжението се е ползвало като летовище за деца.
В лагера са затваряни дейци на Българската работническа партия, Работническия младежки съюз и други противници на политиката на правителството на Богдан Филов. През юни 1941 година в лагера има 25 интернирани, а по-късно общият брой достига 162 души. През юни 1941 същата година близо до "Гонда вода" е създаден женски отдел "Свети Никола". Той е разположен в едноименната местност и в него са задържани 16 лагеристки. Организирани на военен принцип - във взводове и отделения, концлагеристите са принуждавани да работят в горското стопанство, при изграждането на пътища и в самия лагер. На 15 и на 31 август 1941 отряд от 70 души от бойните групи в района прави безуспешни опити да освободи интернираните. Впоследствие обаче десетки концлагеристи успяват да избягат и да се включат в партизанското движение в България.
През декември 1941 година "Гонда вода" е закрит, но се преоткрива през пролетта на 1942 година. Тогава лагеристите са 50. Лагерът е официално закрит през есента на 1943 година, а интернираните са освободени.
Сред задържаните в лагера са Аврам Гачев, Венко Марковски, Велко Спанчев, Георги Узунов.
----------------------------------------------------------------------------------
Концлагерите в България
Първа част: Преди 9 септември 1944 г.
Преди 9 септември 1944 г. полицейското законодателство позволяваше да бъдат временно интернирани (въдворявани) в т. нар. Селища за Държавна сигурност опасни за обществения ред лица из средите на политическите противници на властта - комунисти, земеделци, звенари и др., които бяха уличени в терористични действия, шпионаж и насилствено сваляне на властта чрез въоръжени действия. Въдворяването ставаше по решение на Министерския съвет, но по преценка на полицейските власти с оглед да не се вършат бунтове, убийства от рода на тези срещу генерал Луков, полковник Пантев и др. и да се отстранят лица, които могат да бъдат тил на създаващото се партизанско движение - помагачи, информатори, ятаци или потенциални партизани.
Органът, който провеждаше тези извънсъдебни мерки срещу опасни лица по министерски постановления, беше Дирекцията на полицията. Тя имаше следните поделения: отдел “Униформена полиция”, отдел “Криминална полиция” и отдел “Държавна сигурност” - ДС. Въдворяването се правеше от отдел ДС. Тя се подразделяше на следните отделения: отделение “А” начело с известния Никола Гешев. То водеше борба срещу обявените по ЗЗД БКП и БЗНС “Ал. Стамболийски” за терористични организации; отделение “Б” начело с Андрей Праматаров. Занимава се с контраразузнаване и контрашпионаж; отделение “В” - административна полиция. В малките градове едно и също лице от ДС изпълнява и трите длъжности, наречено ПКА - политическа, криминална и административна.
Изпращането в “Селищата за Държавна сигурност” е дело на отделение “А”. Тези “селища” са два вида: затънтени села и градове, в които се изпращат наказаните за срок от 6 м. и там са задължени да се разписват в общината или полицейския участък сутрин и вечер, но иначе са свободни. Тази мярка даваше противоположни резултати: след неколкократно изпращане на комунисти и други врагове на режима, следствие на тяхната политическа агитация, те си създават политически съмишленици там и нови врагове на властта.
Вторият вид “Селища на Държавна сигурност” са т. нар. концентрационни лагери. В тях се събират повече хора, поставят се под полицейска охрана и работят принудително, обикновено по направата на пътища, корекция на реки и др.
Първите задържани в “Селищата за Държавна сигурност” са от януари до 27 март 1938 г. Поводът са парламентарните избори в България, които се провеждат по области. От Пловдивска област са арестувани 40 души и са въдворени в Исперих, селата около Исперих и текето “Демир баба”. След десет дни ги изпращат в Несебър на свободен режим - срещу подписване...
През февруари 1938 г. по същия повод - изборите, 572 души от София, Ямбол и Созопол са интернирани край гр. Омуртаг в ученическото летовище “Зелена морава”. Там стоят един месец, след което ги изпращат също в Несебър срещу подписване. През март 1938 г. от цяла България са събрани в Несебър въдворените на брой 573 души. Освободени са всички на 27 март 1938 г. - седмица след изборите. Направили си и групова снимка за спомен, публикувана заедно с данните въз основа на полицейски документи, от Ангел Кръстев в сп. “Векове”, кн. 6/1986 г., орган на Българското историческо дружество.
Според същия Ангел Кръстев през юли 1940 г. от Пловдив в Котел 15 и 18 души в селата на Котленска, Момчилградска, Неврокопска и Златоградска околия са интернирани срещу подписване за участие в Тютюноработническата стачка. Освободени са през август с. г.
През юли 1940 г. за участие в работнически стачки в София са интернирани срещу подписване 150 души в Новопазарска, Червенобрежка и Котленска околия. Интернирани са за 6 месеца, и то ръководни дейци на нелегалната Комунистическа партия - А. Югов, Малчика и др.
Първият концлагер в България преди 9 септември 1944 г. се създава през юли 1940 г. в курортното село Рибарица, Тетевенско. Докараните тук са под охрана на полицията за 6 м. През август 1940 г. те достигат 180 души. Отначало ги настаняват в частни квартири и в стаите на хотел “Бенковски”; после ги прибират на палатки в двора на държавния кантон. Работят по пътя Рибарица - Троян. Но недоволни от работата, те обявяват стачка, не излизат на работа и полицията вместо репресии - отстъпва - преместват ги при трудоваците в местността “Беклемето” в Троянския Балкан. Трудоваците ги хранят и охраняват. Работят по пътя Троян - Карнаре. Освобождават ги през втората половина на октомври 1940 г.
През януари 1941 г. с ПМС № 3 се открива концлагер в детското летовище “Гонда вода” на 6-7 км от Асеновград. Задържаните там през юни с. г. са 25 души, а по-късно - 162 души. Лагерът е закрит през декември 1941 г. Но е открит отново през пролетта на 1942 г. с 50 души задържани в него.
През юни 1941 г. близо до “Гонда вода” е открит и женски концлагер “Свети Никола”. В него са задържани 16 жени.
През август 1941 г. е открит концлагер на о-в “Света Анастасия” край Бургас за 60 души - по 20 от Бургаска, Шуменска и Плевенска област. Закрит е през зимата на 1941 г. Преди това част от тях са преместени в малък временен концлагер на “Галата” край Варна. И те са освободени.
През цялата 1941 г. в концлагери са изпратени общо 291 комунисти. 148 от тях са от София, другите са от Бургаска и други области. Освободени са до края на годината.
На 1 септември 1941 г. с ПМС като “Селище на Държавна сигурност” № 2 се създава концентрационният лагер “Кръсто поле” или “Еникьой” край село Еникьой, Ксантийско, тогава под българска власт. Използват се 8-те сгради на бивша гръцка казарма, наредени по четири в два реда: едната се използва за кухня и столова.
През зимата на 1941-1942 г. всички концлагери се закриват с изключение на “Кръсто поле”, в който са задържани 1494 души, и женския лагер “Св. Никола” край Асеновград с 45 жени.
Срокът за задържане в концлагерите съгласно Постановление на Министерския съвет е 6 месеца. Но на 480 души пак с ПМС срокът се удължава с още 6 м.
През август на 1943 г. Дирекцията на полицията създава нови концлагери в манастира “Свети Кирик” край Асеновград и село Тодоровци, Ксантийско. В “Св. Кирик” властта събира комунистическите интелектуалци от “Кръсто поле” - Тодор Павлов, Сава Гановски и др. - достигат 125 души. В с. Тодоровци се изпращат 300 здрави концлагеристи да работят по направа на път.
През есента на 1943 г. се закриват лагерите “Гонда вода”, с. Тодоровци, “Св. Кирик” и “Св. Никола” и лагеристите се освобождават. В “Кръсто поле” от 1652 души - най-многочисленият лагер в България, всички са освободени, с изключение на 35 души. Но през лятото се докарват нови и достигат 200 души. А през март 1944 г. лагерът “Св. Кирик” е отново открит за жени. Жените достигат там 51. Но през юли 1944 г. те са освободени и в лагера настаняват съветски войници, избягали от германски плен, главно от влаковете при транспорт.
Единствената жертва в концлагерите по онова време е софийският адвокат комунист Коста Веселинов, починал в “Кръсто поле” от перитонит, следствие на спукан апандисит Десет жертви взима и пожарът в една от сградите, избухнал на 11 юли 1944 г. в концлагера “Кайлъка” на 8 км от Плевен, в местността “Табакова чешма”. Допуска се умишлен палеж от антисемити. В лагера са задържани 112 евреи, включително старци и деца, провинили се с неспазване на противоеврейските закони. На 11 август 1944 г. те са освободени и лагерът е закрит. С него се закрива и последният концлагер в България - преди 9 септември 1944 г. В никой от тях не са вършени побоища и издевателства.
Иван ГРИГОРОВ
Някакво анонимно безполово същество, ком...
Актуална снимка на русофоб чакащ Русия д...
ТУРСКИТЕ КЛАНЕТА НАД БЪЛГАРСКОТО НАСЕЛЕН...
Творчеството на българския художник Вале...
2. Блогътъ на Мартинъ (Crusader)
3. Блогътъ на Роялистъ
4. Блогъ - Иконимика за масите
5. Блогътъ на Меркаторъ
6. Блогътъ на Каравеловъ
7. Блогътъ на Димитъръ (thetrooper)
8. Журналътъ на Антонъ
9. Блогъ "Борба за Силна България"
10. Блогъ "Гота" - сайтъ за Българската аристокрация
11. Блогъ "Дворцова свита"
12. Блогъ "Дворците въ България"
13. Блогъ "Аристокрация БГ"
14. Националенъ светогледъ
15. Моятъ каналъ въ Youtube
16. Патриархътъ на Българската история - д-ръ Ганчо Ценовъ
17. "Кроватова България и покръстването на българите"
18. Книги на Монархическо-консервативенъ съюзъ
19. Монархически организации въ света
20. Списание "Геополитика"
21. "Консервативно - монархически клубъ" - Полша
22. "Право и справедливостъ" - Полша
23. Националенъ Консервативенъ Форумъ
24. "Македонска Трибуна"
25. Политически партии и организации, на които симпатизирамъ
26. Великите учени за Вярата си въ Бога
27. Бразилска монархия - принцъ Луишъ де Браганша
28. Църква на истинските православни християни
29. Документи за Църквата на истинските православни християни