Ако беше останала в сила Санстефанска България, ние требваше отново да емигрираме.

Тия произволи и насилия на руските администратори беха създали в отговор на русите, които на всека дума ни завираха в очите: "Ми для Вас кровь проливали" - отговор: "Ви для нас кровь проливали, а ми от Вас кровь пробльували", и велико поучителните думи на дедо Антим, както той каза на княза Дондуков-Корсакова, когато тоя последния му рече: "Ваше Блаженство! Что думаете? Болгария уже освободена!", а той си поклати главата: "Думаю, Сиятелство, о том: Ви нас избавили от турок; кто будет избавит нас от Вас!"

След Берлинския договор, с който се унищожи Санстефанския и на руската окупация се предвиди срок, руските административни власти станаха по-внимателни към младите български дейци и изобщо към българите. Нечаевци станаха немислими вече. И с това Берлинския договор, покрай многото неправди за нас, донесе едно благо дело - отърва ни от руската окупация.

И днеска има людие - и мирски и духовни, които са отчаяни русофили, т.е които верват, че русите дойдоха да ни освободят и подписването на Санстефанския договор 19 февруари (стар стил) се празнува и днес като ден на нашето освобождение. И тия лица - духовни са всички архиереи, а мирски - видни списатели, държавници и поети (като покойния Вазов), подчинили на руския монархизъм, на руския цар, целата воля на българския народ. И днес ние виждаме, че тия същи мъже после толкова събития, после толкова свидетелства, останаха все тъй заслепените русофили и създадоха: Св. Александър Невски, Свободния университет (който е руски университет), паметниците руски - на Шипка, в Плевен, София и другаде, руска семинария, руска гимназия, руско военно училище и пр. явления и строения, които толко напакостиха на държавния живот на България. Когато пиша тия редове (1926 г.), аз съм вече на
81-годишна възраст, много съм чел, много преживех, много съм мислил и, като си припомня големите злини, които ни причини руската дипломация, дохождам до големо недоумение: на какво се дължи туй заслепено русофилство на тия наши мъже, от които има много умни люде. Покойния Вазов, който в едно свое стихотворение клеймеше нашите врагове през време на последните войни, избегна да спомене Русия; аз му написах кратко писъмце, с което го мило упреквах в това, като го запитах: Руските войски в Добруджа с румънските защо бяха дошли: да ни освободят ли или да ни изковат нови робски вериги? Той ми отговори на една картичка, изпратена в плик по пощата. Ето съдържанието й: "Драги бай Митко, прав си, но немам кураж да сломя в мене кумира, когото сам създадох. Поне засега. Твой Вазов." Картичката прилагам тук за уверение. Какво да кажем за онези, които и ден днешен чрез своето русофилство напакостиха и пакостят толко много на своето Отечество.

Колко бе прав Блаженнейши Антим!

И България дотогава ще търпи душевно крушение, додето се не измрат тия наши заслепени русофили, които, като покойният Вазов, още не могат да сломят и съкрушат в себе си кумира на русофилството, създадено от тех в тех през едни времена на наивност и раболепие. Те са на изчезване, но още тормозят нашия държавен живот.